Медия без
политическа реклама

Говоренето за доносничество зарази и работата на парламента

С предупреждения и заплахи за насърчаване на доносите НС подхвана защитата при подаване на сигнали за нарушения

28 Септ. 2023
Надежда Йорданова и Петър Кьосев от ПП-ДБ са вносители на проекта.
БГНЕС
Надежда Йорданова и Петър Кьосев от ПП-ДБ са вносители на проекта.

Рязко зачестилото напоследък политическо говорене за доноси и доносничество зарази и законодателната работа на парламента. По този начин говори герберският лидер Бойко Борисов, както и депутатите от „Възраждане“. Днес това се видя при работата по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали при нарушения. С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бяха одобрени поправки на първо четене в закона, които целят в него да се добави в цялост европейската директива, на базата на която беше изработен.

ЗА КАКВО Е ЗАКОНЪТ

Той засяга подаването на сигнали за нарушения на българското и европейското законодателство в публичния и частния сектор. Законът предвижда закрила срещу репресии спрямо подателите на такива сигнали – като уволнение, понижаване в длъжност, дисциплинарни мерки. От закрилата може да се ползва не само подателят на сигнала, но и неговите колеги, роднини, както и онези, които оповестяват информацията за нарушенията.

ДЪЛГА ИСТОРИЯ

Приемането на такъв закон беше едно от условията, които страната ни трябва да изпълни, за да получава европарите по Националния план за възстановяване и устойчивост. В края на миналата година проекти на такъв закон внесоха ДБ и тогавашното служебно правителство. И двата бяха отхвърлени от мнозинство, в което влязоха ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, БСП и БВ. Тогава герберите, които водеха тази странна коалиция, обясниха, че нямат доверие на вносителите.

В началото на тази година депутатите на Бойко Борисов успешно прокараха през парламента проект на закона, който те бяха изработили. Той беше изменян поне на два пъти досега, чрез преходните и заключителни разпоредби на други закони. А сега ПП-ДБ внесе настоящите промени, които го допълват в някои отношения.

НОВИ ПРОМЕНИ

Например, при подаването на устни сигнали за нарушения. Законът и досега позволява това. Устният сигнал се документира от служител, отговарящ за разглеждането на сигнали, който попълва формуляр, а подателят може да го подпише, ако пожелае. Сега десните депутати добавиха тук възможността устния сигнал да се запише на „траен и позволяващ извличане носител“.

От закона отпада разпоредбата, според която не се проверяват сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Изрично се уточнява, че законът няма да се прилага при сигнали за нарушения, засягащи поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и техните клиенти. Досега в закона изключението беше за сигнали, които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна.

Утежняват се паричните санкции в закона. Например, с глоба от 8000 до 10 000 лв. ще се наказват репресиите срещу податели на сигнали за нарушения – досега беше от 2000 до 8000 лв.

ПРОТИВОРЕЧИЯ

Както от ГЕРБ-СДС, така и от „Възраждане“ възразиха на отпадането на давността за проверките по закона. Според тях това ще позволи такива проверки да се правят независимо колко време е изтекло от нарушението и да се бавят неопределено дълго време.

„Насърчавате едно доносничество, едно несправедливо подлагане на безсмислени проверки“, заяви Цвета Рангелова от „Възраждане“. Тя призова да не се дават „безгранични права на доносниците“, а депутатите да се погрижат за защитата и на хората, срещу които се подават сигнали.

Маноил Манев от ГЕРБ-СДС пък разказа цяла история, за която твърдеше, че е истинска – човек получава обаждане от НАП, че е подал сигнал срещу фирма и е била образувана проверка; човекът обяснява, че не е подавал сигнал и иска да разбере за какво става въпрос, но данъчните му отказват. Според Манев това означава, че трябва задължително подателите на сигнали да бъдат уведомявани писмено – за какво и срещу кого са сигнализирали, за да не се окаже, че някой подава сигнал от тяхно име.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ, която е един от вносителите на законопроекта (тя внесе и първоначалния законопроект на ДБ м.г. - бел.а.) отрече, че се посяга на давността. По думите й, давностните срокове за носене на административно-наказателна или друга отговорност остават в специализираните закони; сега се предлага да отпадне времевият обхват за образуване на производство по сигнал. Според Йорданова идеята е да се съобразим със становище на Европейската комисия.

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС призова колегите си да одобрят бързо закона. Той напомни дългата история по приемането му в предния парламент. Описа първоначалния проект на ДБ като „бухалка, закон за доносите“. „Изобщо, май се оказва, че стимулирането на доносничеството става тенденция в България. Радвам се, че беше спряна. Той стана закон за защита на подателите на сигнали, а не закон за разследване на доноси“, добави многозначително Чолаков.

Колегите му го послушаха и, след като законът беше одобрен на първо четене, решиха да си оставят само 3-дневен срок за предложения преди второто четене.

Последвайте ни и в google news бутон