Народното събрание все пак одобри закон, който да осигури защита на хората, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, включително за корупция. В края на 2022 г. ГЕРБ-СДС, подкрепена от ДПС, „Възраждане“, БСП и БВ, отхвърлиха два законопроекта в същия смисъл, които бяха внесени от ДБ и служебния кабинет. Причината беше странна – хората на Бойко Борисов твърдяха, че нямат доверие на вносителите, и се заканиха да предложат собствен проект.
Така и стана. Днес депутатите приеха на второ четене варианта на закон, предложен от герберите. Съпротива нямаше, нито дебат, което показа, че политическите сили се бяха договорили предварително да одобрят проекта, без да му създават препятствия. Вероятно роля за умиротворението е изиграл и фактът, че приемането на този закон е сред условията, които страната ни трябва да изпълни, за да получи евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Законът засяга защитата на хората, които подават сигнали за нарушения на националното и на европейското законодателство, както и на свързаните с тях лица. Тук влизат нарушения в областите на обществените поръчки, финансовите услуги, борбата с прането на пари, безопасността на храните и транспорта, общественото здраве, околната среда и много други. Не засяга например обществените поръчки в сферата на отбраната и националната сигурност, защитата на класифицираната информация, информация, която е покрита от професионалната тайна, и др.
Според закона работодатели в публичния сектор, както и такива в частния с поне 50 работници, трябва да създадат канали за вътрешно подаване на информация. Съответно, трябва да имат и служители, които да отговарят за разглеждането на тези сигнали. Сигналите ще могат да се подават писмено или устно. Писмените трябва да са с формуляр по образец.
Сигнали могат да се подават и до външен орган. Това ще бъде Комисията за защита на личните данни. Тя ще отговаря за проверката им и препращането им на компетентни държавни органи – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, агенцията за безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и др. Отхвърлено беше предложението на ДБ в списъка с такива органи да влезе и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
Със закона се забраняват ответните действия срещу подателите на сигнали. Например, временно отстраняване от работа, уволнение, понижаване в длъжност или забавяне на повишение, намаляване на заплатата или удължаване на работното време, принуда, заплахи и др. Подателите имат право на подкрепа от всеки орган, който може да ги защити от подобни репресии.
