За равнопоставеност на мъжете и жените в управлението може да се говори предимно в съдебната власт. Най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации - 47.2%, и най-малко в държавните предприятия и търговски дружества - 21.9%.

Това показват резултатите от изследване на Националния статистически институт, посветено на темата. Според проучването през 2021 г. мъжете в България заемат 63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - едва 36.5%. В публикацията са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти и в други самостоятелни структури извън тях.

Мъжете заемат 68.8% от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво заместник-ръководител - 41.1%, показва изследването. Според него едва 28.3% от общинските съветници и 29.3% от кметовете у нас към края на 2021 г. са жени. В държавните предприятия и търговски дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72.5% от ръководните длъжности. Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в съдебната власт - 53% жени, а най-нисък - в законодателната власт - 24.2%.

Законодателна власт

Жените на ръководни длъжности у нас са представени най-зле в институциите на законодателната власт (24.2%). През ноември 2021 г. в парламентарните избори у нас са участвали 1515 жени, или 29.9% от кандидатите. Избраните жени в парламента са 23% от общо 240 депутати, а към 31 декември 2021 г. жените в НС са 22.5%, като това е най-ниската стойност в годините между 2018 и 2022 г. Балансирано участие на мъжете и жените на ръководни длъжности в законодателната влас се наблюдава единствено на ниво зам.- председател на НС - жените са 42.9%, а мъжете - 57.1% от общо 7 заети позиции.

В Европейския парламент съотношението е малко по-добро от националния - жените депутати в ЕП от квотата на България представляват 29.4% от всички български членове, с което обаче страната ни се нарежда на 22-ро място в ЕС. За същия период най-добра представеност на жените има в Швеция и Финландия с по 57% представителки на женския пол.

Изпълнителна власт 

В централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности са 39.2%, а в териториалната администрация - 34%. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции - 63.8% и специализираните териториални администрации - 64.8% и по-малко в управлението на отделните министерства, където 72.6% от ръководният състав са мъже.

Прегледът по вид административни длъжности и структури разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "зам.- ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководител на най- високо ниво в управлението на съответната институция. Показателно е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации у нас - само 7% от жените там са на най-високо длъжностно ниво, а на най-ниското длъжностно ниво са 68% от дамите.

В органите на местното самоуправление (общинските съвети) от 5128 общински съветници жените са 1451, или 28.3%. В регионален аспект най-добра представеност на жените в общинските съвети има във Враца - 37.8%, Перник - 37% и София - 35%, а най-ниска - в Благоевград - 21%, Разград - 22.4% и Кърджали - 22.7%. По отношение на относителен дял на мъжете на ръководни длъжности кмет на община, район или кметство, най-много мъже на тези длъжности (над 80%) има в Плевен, Велико Търново, Търговище и Благоевград. Най-много жени кметове на общини, райони или кметства пък - между 43% и 47% - има в Ловеч, Габрово и Кюстендил.

По отношение на жените-министри положението през 2021 г. е най-лошо от 2012 г. насам - едва 21.1%, или 4 жени-министри срещу 15 мъже (само през 2011 г. сме имало по-малък дял на жени министри - 20 на сто). За сравнение м.г. имаме най-високо ниво на жени-министри - най 40% (7 жени и 10 мъже министри), а най-високо то е било през 2016 г. - 52.9% министри от женския пол (или 9 жени срещу 8 мъже министри).

Съдебна власт

Данните показват, че над 50% от ръководните длъжности в структурите на съдебната власт се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжности нива, като на длъжност заместник-ръководител 57% от позициите са заети от жени. Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които 2/3 са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317 души, или 14.5%, но съотношението между половете остава без промяна. По-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните - 77.9% и върховните съдилища - 74.7%.

Други самостоятелни структури

Над 50% от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени, показва изследването на НСИ. 

Във висши училища делът на мъжете на ръководни длъжности е 52.2%, а на жените - 47.8%. В държавните и обществени структури делът на мъжете на ръководни позиции е 43.3%, докато на жените - 56.7%, а при държавните предприятия и търговски дружества предимството на мъжете е 72.5% срещу 25.5% за жените.

В научните организации жените заемат 59.8% от ръководните длъжности.

Един от ключовите индикатори на европейско ниво, който се използва за наблюдение на равнопоставеността между мъжете и жените в управлението, е "Висши ръководни длъжности, заети от жени". Чрез него се отчита делът на жените в управителните съвети на най-големите дружества, листвани на фондовата борса. През 2021 г. сред страните България заема 6-а позиция по отношение на относителния дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества, показва анализът.