През есента в България идва специална мисия на Евростат, която ще бъде посветена на инфлацията. Във връзка с членството ни в еврозоната Евростат ще се увери на място как НСИ измерва индекса на потребителските цени и данните, които публикува.

Това обясни председателят на НСИ Атанас Атанасов пред депутатите в пленарна зала, където беше поканен да отговаря на техни въпроси. Инициативата за изслушването е на "Възраждане", която с всички сили и средства се опитва да внушава страхове от влизането ни в еврозоната. Депутатите от партията на Костадин Костадинов и самият той обявиха от парламентарната трибуна, че имат подозрения за оказван натиск върху НСИ да нагажда статистическите показатели, така че да покрием критериите за приемане на еврото.

"Ако някой се опита да окаже натиск върху Националния статистически институт или да промени каквито и да било данни, аз ще съм първият човек, който ще си подаде оставката", заяви председателят на института Атанас Атанасов. Той обясни, че е избран на поста след много дълга процедура с 13 кандидати.

По думите му НСИ стриктно съблюдава Кодекса на европейската статистическа практика, в която са разписани 16 принципа и 84 показателя за гарантиране на качеството на статистическата информация. По всеки един от тези 84 показателя България е наблюдавана от Евростат.

В момента в НСИ има мисия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която също проверява статистическата информация и готовността на България за присъединяване към организацията.

Шефът на НСИ увери депутатите, че инфлацията се измерва по методика, одобрена от Евростат и публикувана на сайта на института. Освен това всеки месец се публикуват и цените на всички близо 850 стоки и услуги в потребителската кошница, така че потребителите може сами да изчисляват инфлацията. Информация за цените се получава редовно от хранителните вериги, но и анкетьори на НСИ ги проверяват всеки месец на място в търговската мрежа.

Нивото на инфлацията остана единственият показател, който страната ни не покрива, за да приеме еврото. Средното годишно тя трябва да е около 2%. През 2023 г. обаче бе отчетена средногодишна инфлация от 9.5%, която съществено пада в началото на тази година до 3.3%, но това не е достатъчно.

Промяна на стоките и услугите в потребителската кошница в течение на годината е невъзможно, защото те са регламентирани в методиката за изчисляване на инфлацията. Ако се налага изваждането на стоки от кошницата, защото вече не се потребяват, то това се прави в началото на годината. Структурата на кошницата всяка година също се предоставя на Евростат. Това обясни Атанасов по повод съмненията на "Възраждане", че стоки от потребителската кошница се подменят с по-евтини и ниско качествени. Какви стоки се купуват и какво е теглото им в кошницата, изцяло се следи от наблюдението на хиляди домакински бюджети, което се прави вече 100 години у нас.

Атанасов обяви, че никога в историята на НСИ не е имало доказан случай на манипулирани данни. Когато се правят ревизии на статистически показатели, то е или заради постъпили нови данни, или заради промяна в методиките.

Така например окончателните данни за БВП на страната през 2023 г. ще бъдат публикувани в началото на октомври, защото до 30 юни фирмите подават финансовите си отчети за миналата година, а до края на септември може да правят корекции. Когато бъдат публикувани окончателните данни за БВП, тогава ще е ясно какъв точно е бил бюджетният дефицит за 2023 г., който също е важно условие за членството ни в еврозоната.

Персонална атака

Дебатът за статистическите данни бе използван от ГЕРБ и ИТН, за да разкритикуват политиката на финансовия министър Асен Василев, която е довела до високи дефицити и инфлация през последните две години, които се явяват пречка за влизането ни в еврозоната.

"МВФ даде присъдата си за тази политика и определи бюджетът за тази година като проинфлационен и експанзионистичен. Затова препоръча дефицитът да се намали с 1%", каза Гроздан Караджов от ИТН. 

От ГЕРБ обвиниха Василев, че "жонглира" с бюджета с цел да докара по-добри статистически данни. За пример бяха дадени прехвърлени над 1 млрд. лв. разходи от миналата година като приходи в тазгодишния бюджет.

"Не ни е проблем статистиката, а че нямаме правителство. Този, който разруши правителството, той ще е виновен, ако страната ни не влезе в еврозоната", посочи Мартин Димитров от "Демократична България".