Огромен брой малки населени места няма да имат свои кметове след предстоящия местен вот, тъй като са лишени от правото да ги избират. Причината е в промените, приети в Изборния кодекс през 2016 г., с които прагът за пряк избор на кмет беше покачен от 100 на 350 жители. Това ще остави без кметове 1222 села, твърди „Дневник“. Неотдавна БНР цитира друго, но също толкова внушително число - 1184. Това засяга около 270 хил. души.

Положението се усложнява и заради тромавата законова процедура по закриване на кметства. До момента процедурата дори не е стартирана, съобщава "Дневник", позовавайки се на Националното сдружение на общините. Това означава, че споменатите населени места може дори да останат и без кметски наместници, тъй като законът постановява, че за да бъдат назначени такива, най-напред трябва да бъдат закрити кметствата.

За връщане на старото положение отдавна настояват от Националното сдружение на кметовете на кметства. „Кметът е единственото лице в населеното място, който се грижи за старите хора, за стабилното състояние на населеното място. Всичко, което се отнася за здравеопазване, охрана, пожар, погребение - всички се отнасят до кмета на населеното място. Местният избран кмет знае всеки човек поотделно“, разказа кметът на Дунавци Димо Скорчев пред БНР. Недоволстват и жители на села, според които кметските наместници, пратени им от общините, са партийни назначения.

Няма обаче изгледи ситуацията да бъде коригирана в една или друга посока. Причината е, че остава малко повече от месец до изборите и отваряне на Изборния кодекс би разстроило организацията на вота.