Повече от две години след подписването на договора за добросъседство със Северна Македония българското правителство фактически призна, че Скопие не се съобразява с него. В сряда кабинетът публикува рамкова позиция за разширяването на ЕС, почти изцяло посветена на югозападната ни съседка. В документа подробно се изреждат изискванията, които Северна Македония трябва да изпълни, за да получи подкрепата на българската страна за своята евроинтеграция. Тези условия бяха закрепени чрез договора и повторното им разписване показва, че не е постигнат очакваният напредък в подобряването на отношенията между двете държави.
В увода на позицията се посочва, че България приветства препоръката на Европейската комисия да започнат предприсъединителни преговори със Северна Македония и Албания. В същото време се подчертава, че този процес не следва „да бъде съпътстван от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа“. Затова „стриктното и цялостно изпълнение на буквата и духа“ на договора за добросъседство е „от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС“.
Българските дипломати ще отстояват това гледище на предстоящата среща на външните министри на ЕС на 15 октомври, на която се очаква да бъде определена дата за начало на преговорите със Скопие и Тирана. На срещата България ще представи национална декларация, която да бъде приложена към общоевропейската позиция по въпроса. В нея изпълнението на договора за добросъседство ще се постави като условие за евентуално бъдещо еврочленство на Северна Македония. „България си запазва и правото при съображения, свързани с националната сигурност, да преустанови подкрепата си в процеса на разширяване“, се посочва в документа.
В позицията на правителството се определя и какво ще се приеме за „реален напредък“ в изпълнението на договора. Преди всичко Скопие трябва да прекрати всякаква подкрепа за признаване на „македонско малцинство“ в България; да реабилитира жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им самосъзнание; да осветли сътрудниците на бившите тайни югославски служби; да премахне текстове върху табели, паметници и сгради, насаждащи омраза към България - например квалификации като „българския фашистки окупатор“.
Записано е и какво трябва да свърши двустранната комисия по историческите и образователните въпроси, чиято дейност буксува от първото й заседание през юли 2018 г. От комисията се очакват конкретни резултати за „периода от общата ни история до 1944 г.“, включително по отношение на Гоце Делчев, ВМОРО - ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание; да се договорят конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност и др. В съответствие с тези резултати ще трябва да бъдат „хармонизирани“ учебните програми по история и литература, финансираните от държавата книги, филми, музеи.
ПРИЗНАНИЕ
„Забелязваме не съвсем адекватно и честно отношение и сме принудени да излезем с подобна позиция“, коментира темата вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, с което призна, че Скопие нехае за постигнатите договорености. Той подчерта, че България няма да възпре Северна Македония от започване на преговорите, но скоростта им ще зависи „от тяхната политическа воля да бъдат честни, а не да се опитват да ни разиграват, както го правеха в последните две години“.
В същото време президентът Румен Радев обяви, че българската позиция „внася ясни европейски критерии и устойчивост в процеса на европейското приобщаване“ на Северна Македония. И изтъкна, че очаква правителството на Бойко Борисов последователно да я отстоява.
РАЗМИНАВАНЕ
Холандия настоява, че Албания и Северна Македония трябва да бъдат третирани отделно при стартирането на преговори за членство в ЕС, предаде БГНЕС. Министърът на външните работи Стеф Блок заяви, че е прекалено рано за преговори с Албания, която трябва да положи повече усилия в борбата с престъпността. Холандия обаче няма да налага вето, ако останалите държави членки на ЕС се обявят за начало на преговорите.
