Подготвяните от Европейския съюз мерки в подкрепа на отбранителната промишленост са голям шанс за България. България има много големи мощности и успешна реализация на това призводство на световния пазар. В някои сегменти България е водеща страна, а не една от водещите. Възползването от новите възможности, които ще се открият, може да доведе до икономически ръст и по-бързо сближаване с ЕС.
Това коментираха експерти от Брюксел по повод представената от ЕК Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана и предвидените финансови лостове за стимулиране на инвестициите в отбранителни способности в плана ReArm Europe. Документите бяха представени от върховния представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката за сигурност Кая Калас и от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс.
ЕС очаква от страните-членки национални планове за инвестиции в отбранителната промишленост
Националните планове за инвестиции ще се изготвят в рамките на механизма механизма SAFE (Security Action for Europe) - "Действие за сигурност за Европа", по който ще се представят преференциални заеми. Механизмът SAFE е на обща стойност €150 млрд. Заемите по него са подкрепени от европейския бюджет и ще бъдат предоставяни при поискване. За да бъде допустимо искането обаче, е необходимо покупките да се извършват от базирани в ЕС дружества. Същевременно най-малко 65% от съдържанието на продуктите трябва да бъде с произход в ЕС. При съвместните поръчки и покупки ще има и освобождаване от ДДС.
Към поръчките могат да се присъединят и трети страни, но те няма да получат заеми, които са резервирани за страните от общността. Те обаче ще могат да се възползват от покупките чрез съвместни поръчки.
Възползването от механизма и инвестициите през съвместни поръчки дава възможност за много сериозни икономии, коментират експерти. Възможно е постигането на до 50% по-ниски цени, като за съвместна поръчка се приема такава, в която участват поне 3 държави.
ЕК очаква всички 27 страни-членки да активират изключение за лимита на дефицита
До април страните - членки трябва да заявят дали ще активират клаузата за дерогация на Пакта за стабилност и растеж, въведена през 2024. Тя може да бъде активирана при възникване на извънредни обстоятелства извън контрола на страната членка и предвижда отклонение от правилата за разходи. Няма да има процедури за свръхдефицит, ако разходите за отбрана надвишат 3% от БВП. Според Европейската комисия е възможно до 2030 г. държавите от ЕС да се ползват с отстъпки от бюджетните правила, когато инвестират в отбранителни способности. В тези случаи държавите ще трябва да представят конкретни планове за одобрение от комисията и Съвета на ЕС на обща стойност до 1,5% от техния брутен вътрешен продукт (БВП). Предвижда се решенията да бъдат съгласувани с НАТО.
"Надяваме се активирането да бъде съвместно и да стане факт преди лятната ваканция", казаха от ЕК.
Първо ще бъдат изпращани молби за активиране на клаузата до комисията. Тя ще направи оценка дали тази стъпка ще има отражение върху публичните финанси и дали финансовата устойчивост в средносрочен план е застрашена. Случаят на всяка държава членка ще бъде разгледан поотделно. След това ЕК ще отправи предложение до Съвета на ЕС, който ще вземе окончателно решение. Идеята е клаузата за дерогация да бъде активирана за 4-годишен период, като се започне още през тази година.
Не е ясно към момента за коя бюджетна година ще бъде активирана клаузата и по какъв начин това влияе на надеждите на България за членство в еврозоната. Ако клаузата влезе в сила още за бюджетната 2025-а година, може да се очаква повече гъвкавост при изпълнението на бюджета. Не е ясно няма ли да се стигне и до актуализация.
България в момента няма повод да се срамува от достигнатите нива за финансиране на сектора. За 2023 г. общия дял на разходите за отбрана като дял от БВП са 2% при средно за съюза 1.6%. Като дял от общите правителствени разходи отбраната у нас е с 5.4% през 2023 г. Висока е и заетостта в сектора на фона на ЕС, а най-големият частен работодател в страната е представител на отбранителната индустрия, коментират експерти.
Не е ясно ще може ли да се ползват парите от плана за възстановяване
Към момента няма яснота за шансовете ЕК да приеме направеното от България предложение към инвестиции в отбрана да могат да бъдат пренасочени неизползвани средства по националните планове за възстановяване и устойчивост. ЕК предлага страните да могат да използват за тази цел традиционните оперативни програми.
