25,5% от живеещите у нас имат висше образование - значително увеличение за последните 10 години. Жените обаче увеличават преднината пред мъжете по образователен статус - всяка трета жена е с диплома за висше образование, докато при мъжете делът на висшистите е 21,5%.
За 10 години икономически активното население на България се е стопило с 11% или с 376 хил. души. За пръв път от един век насам икономически активните жители на страната - тези, които имат заетост и тези, които са безработни, са под 3 млн. души. Всеки пети младеж във възрастовата група 15 - 29 навършени години нито учи, нито работи, нито активно търси работа.
Това показват данни от Преброяване 2021, разпространени днес от Националния статистически институт. Те са за социално-икономическите характеристики на населението, като данните за образованието отразяват положението към 7 септември, а данните за пазара на труда показват ситуацията в седмицата, предхождаща 7 септември (датата, по която се равнява преброяването).
Какво знаем досега от Преброяване 2021:
25,5% са висшисти, 10,9% са с начално или по-ниско образование
Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1,56 млн. души, или 25,5% от живеещите у нас са висшисти. В сравнение с 2011 г. делът на висшистите се увеличава с 5,8 процентни пункта. В другия край на скалата - хората с начално или по-ниско образование, постигаме неизменен напредък - при първото изследване на образованието през 1934 г. делът на нискообразованите е бил 87,5%, през 2011 г. е 13,7%, а през 2021 г. - 10,9%. Регионалните различия обаче са тревожни (вижте по-долу).
Образователна структура на населението на 7 и повече навършени години по години на преброяванията
В София почти половината население има диплома за висше образование (43,6%), докато най-нисък дял висшисти има в областите Кърджали (14%), Търговище (15,5%) и Разград (15,7%).
Увеличение на висшистите има и при двата пола, но при жените то е по-голямо - съответно 7 процентни пункта при 4,8 при мъжете. Така 29,3% от жените са с висше образование, докато при мъжете делът е 21,5%. Любопитно е, че жените имат превес едва в последните 30 години. При преброяването през 1992 г. делът на висшистите е 8,6% при мъжете и 7,3% при жените.
В България, според Преброяване 2021, има 39 341 души с образователна и научна степен доктор. Тук мъжете имат незначително превъзходство спрямо жените - повече са с 237 души, но изравняването едва ли ще е проблем за следващите 10 г.
Относителен дял на населението на 7 и повече години с висше образование по пол
41 644 души никога не са ходили на училище, 75 678 са неграмотни
Започналите, но незавършили начално образование са 271 700. 41 644 души пък никога не са посещавали училище. Делът на хората с начално и по-ниско образование е най-висок е в областите Сливен (20,4%), Кърджали (14,6%) и Силистра (14,3%) - още един тревожен сигнал, че се проваляме в интеграцията на малцинствата. Друг тревожен факт е, че само в София и около нея делът на най-ниско образованите е под 10%.
Делът на неграмотните - хората на 9 и повече години, които не умеят да четат и да пишат, е сведен до 1,3%, като за 10 години намалението е с 0,4 процентни пункта. В тази група са 75 678 жители на страната, като в Пловдив броят им е двойно по-голям спрямо този в София - 8817 души към 4334 души. В Сливен неграмотните са 7714 души, в Бургас - 6071, в Стара Загора - 6046. Любопитен контрапункт - през 1893 г. 80,1% от населението на 9 и повече години е било неграмотно.
Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5%), Кърджали и Ямбол с по 2,6%. Към 7 септември извън образователния процес са 24 913 деца в задължителната училищна възраст (7-15 години).
Дял на населението на 7 и повече години с начално или по-ниско образование
За пръв път от век икономически активни са по-малко от 3 млн. души
Според Преброяване 2021 в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Безработните влизат в тази категория, тъй като това са хората, които нямат работа, но са готови да започнат или активно търсят.
Броят на икономически активните хора у нас е най-ниският от век насам и за пръв път от 20-те години на миналия век пада под 3 млн. души. През 1920 г. икономически активни са 2 571 500 души на възраст 15 и повече г. През 1926 г. броят им надхвърля 3 млн. и до 1985 г. е във възход. Тогава е максимумът, който сме постигали в икономическата активност - 4 686 140 души. През следващите години икономически активните жители на страната намаляват, за да достигнат 2 953 937 души към 7 септември 2021 г. Това е с 376 хил. души по-малко спрямо 2011 г., или 11,3%.
Икономически активно население
Държавното управление дава работа на 202 000 души
Най-много хора са заети в преработващата промишленост - 474 хил. души или 18,6%, търговия (към която спада и ремонтът на автомобили и мотоциклети) - 418 хил., или 16,4%, и държавно управление - 202 хил., или 7,9% от заетите на възраст 15 - 64 години.
Мъжете преобладават в строителството, добивната промишленост, транспорта, докато жените преобладават в образованието, здравеопазването, социалната работа и в сектора на домашните помощници.
18 000 не работят, защото имат доходи от собственост
1,234 млн. души на възраст 15-64 г. са икономически неактивни. Това е една трета от населението в тази възрастова група. От тях 307 хил. учат, 313 хил. са пенсионери, 18 хил. са хора, получаващи доходи от собственост, а 595 хил. са в други категории. Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население - 45,9%, следват Силистра - 39,4%, и Сливен - 38,9%.
Във възрастовата група 15-29 г. 185 000 души нито учат, нито работят. Това са 21,7% от младите хора в тази група.
Незаети и неучащи на възраст 15-29 години по области
