Голяма част от подлезите на София са стресиращи и опасни, особено през нощта, заради което жителите на града често предпочитат да не ги използват. Това обаче видимо не притеснява Столична община. На територията й има 89 подлеза, но едва в 35 от тях има изградено и работещо видеонаблюдение, като в близко бъдеще съотношението едва ли ще се промени. Такъв извод може да се направи от отговори на кмета Йорданка Фандъкова на въпроси на общинския съветник от БСП Николай Николов, зададен на последната сесия на Столичния общински съвет.
С камери са оборудвани преди всичко подземните съоръжения по 3 булеварда - "Ботевградско шосе" - 14 бр., "Цариградско шосе" - 8 бр. и бул. "България" - 10 бр. Останалите 3 подлеза с видеонаблюдение в града са ротондата при Централна гара, подлеза между Министерски съвет и Президентството и този при "София ленд". От отговорите става ясно, че видеоконтрол липсва както в оживени точки в централната градска част като например подлеза пред НДК и при хотел "Хемус", така и още по-масово в подлезите на по-отдалечени части на столицата.
Най-много подлези в София има на територията на район "Триадица" - 14 бр., следван от „Подуяне“ -13 бр. и „Средец“- 10 бр. В район "Красно село" има 8 подлеза, а по 5 - в "Изгрев" и "Сердика". В повечето от останалите зони също има по няколко подлеза, а нито един няма в район "Нови Искър", "Панчарево" и "Красна поляна", личи още от извадката.
Въпреки че е попитана, Столична община не дава никаква информация по друг важен въпрос - в колко от подлезите има достатъчно и работещо осветление. По тази тема в отговора на Фандъкова няма нито ред. Както "Сега" нееднократно писа, сигналите за лошо или за изобщо нефункциониращо осветление в подлезите са едни от честите в контактния център на "Московска" 33.
Администрацията на кмета отговаря общо и на питането колко от подлезите в София са пригодени през тях да преминават хора в неравностойно положение и майки с колички. Отговорът гласи, че в съответствие с наредба от 2009 г. голяма част от пешеходни подлези са пригодени за преминаване на хора с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания, както и бебешки и други колички. "Столична община предприема действия за осигуряване на по-достъпна градска среда в столицата, като такава се изгражда в подлезите, в които има техническа възможност за изграждане на такива съоръжения (за улеснение на майки с деца и инвалиди - б.р.). Такива действия бяха предприети и по отношение на всички подлези, които водят към първите построени метростанции, като на всяка от тях е осигурен поне един вход с осигурена достъпност", се казва в писмения отговор. Всъщност именно пътуващите с метрото са сред хората, които най-често подават сигнали за неработещи ескалатори и асансьори, включително и на най-натоварените станции като "Сердика", "СУ Св. Климент Охридски" и т.н.
Лаконичните и непълни отговори на Фандъкова идват на фона на това, че ежегодно управляващите в София отпускат много сериозни суми за т.нар. "Стратегия за сигурност" на Столична община. През януари общинският съвет прие между 2021 и 2027 г. за обществена сигурност в София да се похарчат 40 млн. лв., или по около 5,7 млн. на година. От приетия вариант не става ясно дали през новия период общината възнамерява да постави камери в подлезите, в които все още няма такива, въпреки че като съотношение видеонаблюдението в тези обекти е най-слабо застъпено заедно с градските паркове.
Що се отнася до свършеното досега, в отчета за периода от 2014 до 2020 г. пише, че за видеонаблюдение са похарчени над 9,8 млн. лв., като в допълнение София е получила целево и 2 млн. във връзка с отминалото европредседателство. Казва се и че през този период администрацията е работила основно за подобряване на сигурността в училищата и детските градини, към което са били насочени и основните сили и инвестиции. И самият доклад обаче признава, че и по това направление в сигурността на столицата има сериозни пробойни. Без видеонаблюдение все още са 7 училища, което представлява 26 на сто от общинските учебни заведения, както и 33 детски градини и ясли - 33 на сто.
