Във вида, в който съществуваше до момента, силно критикуваната от работодателите мярка 60:40 за компенсиране на работниците е изконсумилара едва 115 млн. лв. от заложения в бюджета 1 млрд. лв. по това перо. Днес Националният съвет за тринстранно сътрудничество даде зелена светлина мярката да бъде продължена за втори път до септември, като ще бъдат променени и част от условията, на които трябва да отговарят фирмите. Правителството има готовност при нужда да я удължи до края на годината.
Изплатените средства по мярката в рамките на досегашния й дизайн са 114,7 млн. лв., като с тях е запазена заетостта на около 150 000 души, коментира след заседанието на съвета социалният министър Деница Сачева. По мярката от 1 юли до 30 септември ще продължи да се изплаща 60% от осигурителния доход и 60% от дължимите осигуровки, но вече спрямо месец май. Отпадат и част от рестриктивните изисквания - като наличието на платени данъци и осигуровки за 2020 г. Сега се иска те само да са декларирани, а работодателите да са покрили задълженията си към края на 2019 г. Бюджетът за втория етап на програмата сега се планира на 500 млн. лв., не е ясно доколко ще бъде изпълнен.
За секторите "Пътнически превоз" и "Туризъм" ще могат да се прилагат паралелно двете мерки - компенсации по схемата 60:40, както и компенсации от по 290 лв. за запазването на заетостта на слугжителите. 60:40 ще може да се прилага паралелно от работодателите и с друга мярка - за стимулиране на наемането на безработни. За целта ще се отпускат от държавата 610 лв. плюс осигуровки за период от минимум 3 мсеца. Не се допуска ползване на различни схеми за едно и също лице. Парите по допълнителните схеми за запазване на заетостта са по линия на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
„Всички работодателски организации подкрепиха проекта. Той значително разширява обхвата и ще спомогне за запазване на заетостта в следващите от 3 до 6 месеца. Надяваме се от месец септември да започне и бавно възстановяване и ръст на заетостта. Имаме уверенията, че ако това не се случи, а икономиката не започне да се възстановява, ще се помисли за удължаване, както и по-ясно таргетиране на засегнатите сектори“, коментира Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал. "На първо място уреждане на заплащането на нощния труд. Заедно с него се иска да се заплаща и времето за разположение. Хората искат достойно заплащане и на извънредния труд", заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БГНЕС. Той обясни, че такъв труд трябва да се допуска само в производствата с непрекъсваем процес.
Освен значително увеличаване на заплащането за нощен труд, сред исканията са още реално отчитане на полагания извънреден труд и заплащането му, както и времето, през което работниците са в режим на разположение на работодателите. Подписите са събрани в рамките на проведената национална акция, организирана от синдикатите под надслов „Заедно да защитим труда си“.
Днес извънредно ще заседава и Националният съвет за тристранно сътрудничество. Бизнес, синдикати и държава се събират за първи път присъствено от 13 март, когато бе въведено извънредното положение у нас заради коронавируса. Те ще дискутират проекта на постановление, с което схемата за запазване на работните места, известна като 60 на 40, да се продължи до края на септември. Освен че ще отпаднат редица пречки пред бизнеса да продължи да я ползва или да се включи, ако до момента не го е направил, ще се даде и възможност по схемата в някои сектори да се наемат безработни. Предлага се още компенсациите да са на базата на осигурителния доход за месец май.
