Въпросът не е дали Украйна ще влезе в НАТО, а кога това ще се случи. Отговорът на този въпрос ще зависи от развитието на бойното поле и способността за постигане на устойчив мир. Това каза президентът Румен Радев при откриването на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от The Economist. Държавният глава е на работно посещение в Гърция, където по традиция се провежда икономическият форум.
"Вярвам, че решенията на срещата на върха на НАТО и на Съвета на НАТО представляват мост към бъдещото членство на Украйна в НАТО. Всички съюзници досега са потвърдили силния си ангажимент да подкрепят членството на Украйна в алианса", коментира още Радев, който отказа да оглави делегацията за срещата на върха на НАТО във Вашингтон, за което се бореше седмици наред. Проблемът на Радев е, че не бил съгласен с част от позициите, които са приети от Министерския съвет и които той, ако отиде, трябва да защитава. Известна е позицията на Радев против военната помощ за Украйна, както и честото му съзвучие с Кремъл.
"Никой не си представяше преди две години и половина, че може да сме свидетели на пълномащабна, опустошителна война в Европа и днешните трагични събития в Близкия изток. Те ни напомнят за нестабилността в близост и колко крехък е мирът", каза още Радев в словото си, цитирано от БТА.
"Всеки ден, в който продължава руската война срещу Украйна, представлява нарастващ риск за световния мир", посочи държавният глава. И продължи, че "тази война вече се превърна във война на изтощение, на глобален икономически сблъсък, генерирайки огромни човешки страдания и материални щети". А изтощаването на икономиките и социални системи подхранва политическа нестабилност и популизъм. "Затова още от първия ден на руската военна агресия България стана част от общите усилия на ЕС за цялостна подкрепа на Украйна и нейната кандидатура за членство в ЕС", подчерта държавният глава.
За да постигнем целите си, не трябва да избягваме да отговаряме на трудни въпроси, заяви още президентът Радев.
По думите му "тази война очевидно постави на изпитание нашата сигурност и отбранителна архитектура, готовността на нашата отбранителна индустрия, нашето единство и солидарност".
Според Радев сме видели някои примери за грешни стратегически оценки. "Например, руското ръководство подцени волята на украинския народ да се съпротивлява и да се бори за своята свобода. Освен това руският Генерален щаб катастрофира в резултат на неясните политически цели като демилитаризация и денацификация. Нейните военни бяха унижени и победени в първата фаза на войната", каза още Румен Радев.
"От другата страна, ние подценихме устойчивостта и капацитета на руската икономика и военна индустрия. Всички помним задълбочени анализи на много водещи експерти и политици, според които под тежестта на санкциите руската икономика ще се срине след няколко месеца, дори че Руската федерация ще се разпадне. Нищо подобно не се случи, припомни президентът.
"Общият икономически растеж на ЕС за миналата година е много под (темпа на - бел. р.) руския икономически растеж. Не знам дали декларираният от Русия растеж от 3,6 процента е верен, но е вярно, че руската индустрия, военната индустрия днес произвежда много повече снаряди и основно военно оборудване, отколкото всички ние", каза Радев.
Според президента друг подобен пример е свързан с украинското ръководство. "Насърчавано от много съюзнически експерти и лидери, то подцени някои от основните принципи на оперативните действия, които изискват определени условия, като предимство в числеността на армията, оборудване и превъзходство във въздуха, преди да е започнала каквато и да било настъпателна операция", смята той.
"Знаем резултата - дълго промотираното украинско контранастъплението доведе до огромни човешки жертви и материални загуби. В противовес Русия успя да вземе оперативната инициатива. Така че е очевидно, че трябва да преоценим подхода си към тази война и да се върнем към дипломацията и преговорите, колкото по-рано, толкова по-добре", повтори тезите си Радев.
