След политиците и тесните специалисти бяха принудени да признаят открито, че Северна Македония съзнателно води разговорите с България за общата история, езика и образованието към задънена улица.
В началото на октомври т.г. българското правителство излезе с публична позиция, в която настоя Скопие да се придържа към „стриктното и цялостно изпълнение на буквата и духа“ на договора за добросъседство между двете страни. Същото поиска с официална декларация и българският парламент. По този начин родните институции фактически признаха, че две години след подписването на договора очакваният напредък в двустранните отношения не е постигнат.
Че Северна Македония няма дори желание за положително развитие, стана съвсем очевидно след последното заседание на смесената комисия по историческите и другите спорни въпроси, което се проведе в края на ноември. Представителите й безцеремонно са изискали работата на органа да спре до април 2020 г., когато в югозападната ни съседка ще се проведат предсрочни парламентарни избори.
„Нашите колеги от Северна Македония предложиха и наложиха безалтернативно, че комисията трябва да спре да работи, защото те били в предизборен период. Ние им казахме, че и при нас минаха много важни избори, но не им предложихме да спираме работа. Аз лично им казах: какво общо имат изборите и политическите промени с тези исторически въпроси, които ние с вас решаваме? Но те до май казаха, че няма да заседаваме“, разказа българският член на комисията проф. Кирил Топалов пред bTV.
Той обаче смята, че отказът, който Скопие получи за начало на преговори с ЕС, е това, което „в бекграунда мощно тласка и мотивира тяхното поведение“. Пътят на комшиите към Евросъюза беше препречен от френския президент Еманюел Макрон. „България направи всичко възможно и невъзможното дори да помогнем на Република Северна Македония да тръгне към НАТО и ЕС. Но там настроенията са други. Ние се оказваме едва ли не най-лошите, защото Макрон не им даде път“, констатира огорчено проф. Топалов.
По думите му основното препятствие пред напредъка по спорните теми е фактът, че „там от 75 години растат поколения, които методично, системно са обработвани в антибългаризъм“. „Първото изречение в учебниците им по история за българите е: бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, по произход турко-татаро-монголи. Как искате обществеността на Република Северна Македония да бъде склонна да приеме определени неща, които трябва да приеме?“, реторично запита членът на комисията.
ОПТИМИЗЪМ
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски оптимистично смята, че „с търпение и преговори всички спорове могат да бъдат преодолени“. И препоръча да се набляга на „общото“ между двете страни. „Ако пише обща (споделена) история, а ти искаш да пише, че Гоце Делчев е чист българин, как аз ще го празнувам? Той трябва да бъде и твой, и мой, дори и с част от делото си, за да може заедно да го честваме. Това е много просто. Това е формулировката“, изтъкна Пендаровски пред македонска медия, цитирана от БГНЕС.
