Столична община не може да мотивира частните собственици на сгради-паметници на културата в София да се включат в програмата й "Културно наследство". Нейната цел е общината да окаже помощ за реставрацията и съхраняването на здания с историческа стойност. Това стана ясно при разглеждането и приемането на отчета за изпълнението на проекта на последното заседание на комисията по градоустройството в Столичния общински съвет. Въпреки че документът бе гласуван с пълно мнозинство, самите членове на управлението на проекта - т.нар. Програмен съвет, признаха по време на обсъжданията, че са необходими промени в правилата за участие и за отпускане на помощ, за да стане програмата по-привлекателна за притежателите на ценни сгради.
Задачата на "Културно наследство", която съществува от 2019 г., е изготвянето на проекти за изпълнението на укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни дейности на сгради-недвижимо културно наследство от категории "национално", "местно", и "ансамблово значение", както и от категория "за сведение". Одобрените проекти получават финансиране за обследване, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционни проекти, за таксите по съгласуването и одобрението им, разрешителните за строеж и разходите по авторски надзор на проектантите по време на строителството. Програмата не допуска директно финансиране за извършването на строителните дейности. В допълнение частните собственици, които получат съдействие от общината, но не успеят да ремонтират обекта си в рамките на 24 месеца, трябва да върнат получените пари. За да кандидатстват в "Културно наследство", притежателите на имоти с историческа стойност трябва да подадат съответното заявление и да покажат документи за собственост.
При представянето на отчета стана ясно, че след първата сесия на програмата са одобрени четири сгради, от които три са на институции - Национален студентски дом на пл. "Народно събрание", административна сграда на БАН на ул. "Московска" и Институт по балканистика с център по тракология също на БАН и също на ул. "Московска". Единственият паметник на културата-частна собственост, одобрен за финансиране, е жилищно-търговска сграда на ул. "Позитано". В крайна сметка обаче тя е отпаднала от процедурата, тъй като собствениците не успели да осигурят подписите на всички притежатели на имоти. Всъщност при представянето на резултатите от сесията през 2020 г. от "Московска" 33 съобщиха, че одобрените проекти са 5, като последният също е за ремонт и реставриране на частна сграда на ул. "Пиротска". На заседанието на градоустройствената комисия обаче не стана ясно защо и тя не е получила одобрение за изготвянето на проектната документация.
Като мярка "Културно наследство" да стане по-атрактивна програма за собствениците на паметници на културата общинският съветник арх. Борислав Игнатов от "Демократична България" предложи правилата за кандидатстване да се облекчат и да не е необходимо всички живеещи в такива сгради да се включат в инициативата, а мнозинството от тях. Борис Бонев от "Спаси София" предложи още Столична община да направи по-мащабна кампания за популяризирането на "Културно наследство" преди набирането на новите желаещи да получат подкрепа за реставрация на сградите си. Предстои Столична община да обяви периода, в който ще се приемат заявки за участие в следващата сесия.
