Отива си поредно Народно събрание, което беше слабо в законодателната си дейност. Политическите сили трябва да формират листите си за следващия парламент така, че в тях да влязат повече юристи с многогодишен стаж и високи професионални качества, а не юристи по диплома, които не са влизали в съдебна зала. Само така парламентът ще работи качествено. Това пише в обръщение на Съюза на юристите в България до партиите.
СЮБ обяснява, че купищата приети законопроекти, както и голямата законодателна активност на депутатите изобщо не трябва да са повод за гордост на парламента.
"Информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и наши изследвания, показват, че поредицата НС на РБ е на първо място в ЕС по законодателни предложения направени от народни представители - над 65%. За сведение в страните от ЕС тази стойност е средно около 20%, като в Гърция, Финландия и Швеция е 0%, в Дания 1%, в Нидерландия, Ирландия и Словакия е 2% и т.н.", обяснява се в обръщението. СЮБ допълва, че законите трябва да съответстват на Конституцията и на останалите действащи закони. Депутатите трябва да разберат, че Законът за нормативните актове създава за тях императивни норми, в т. ч. и регулиращи законодателството и законодателния процес, пише СЮБ. И припомня, че при "над 80% от законодателните предложения не са извършени необходимите изследвания или научни експертизи".
Критикува се и порочната практика, която този парламент не само не прекрати, а продължи и разшири - да се променят закони през преходни и заключителни разпоредби. "Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи "принципа" законът да се чете отзад напред", негодува СЮБ. "Абсурдно е, ако не е комично, да се отчита за положителна работата на НС по броя на приетите актове, повечето от които са "поправка на поправката". Като причина за направените законодателни предложения често е посочена "неефективност на действащото законодателство", прието в повечето случаи от същото НС", продължава обръщението на юристите.
Те напомням и че голяма част от внесените законопроекти са без представен анализ на съответствието спрямо правото на ЕС.
Критикуват и промените в Конституцията, които, по думите им, са довели до "сериозна политическа криза, а и до други негативни последици, който тепърва ще създават конституционни и политически проблеми".
