Парламентът е най-висшата институция в една парламентарна република. Той не само е върховна власт, но и еманация на народа, сюблимнно представителство. Тая работа с представителството обаче често се интерпретира неправилно. Хората мислят, че парламентът следва да събере най-доброто, най-качествените от тях. И много се ядосват, когато не се получи. Но не е възможно. Парламентът няма как да събере най-доброто, той е китка от наличния народен материал - сбор от туй, което сме. Всичко това е полезно с факта, че може да ни послужи като огледало - на нас самите.
Ако направим разходка във времето и се вгледаме през председателите на Народното събрание, ще стигнем до някои не много радостни изводи:
Председател на Учредителното събрание е Антим I. После (списъкът не е пълен и хронологичен) институцията е оглавявана от
Петко Каравелов, Тодор Икономов. Петко, Р. Славейков,
Стефан Стамболов, Захарий Стоянов. В началото на XX век - от Иван Ев. Гешов, Марко Балабанов, Драган Цанков. В края на същия век - академиците Николай Димитров и Благовест Сендов, Стефан Савов. Председателите в един дълъг период от предното столетие нямат значение, защото многопартийният режим е де факто суспендиран.
През XXI век (този път пълен списък) Народното събрание се оглавява от: Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Борислав Великов, Георги Пирински, Цецка Цачева (два пъти), Михаил Миков, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Ива Митева (два пъти), Никола Минчев, Вежди Рашидов, Росен Желязков, Рая Назарян.
Както и да се погледне, въпреки спецификите на отделните времена, на личностните характери, и въпреки изключенията, очевадният извод е един: стремително пада качеството на човешкия политически материал (по Бойко Борисов). Нерде Антим I, Славейков и Стамболов, нерде Цвета, Цецка, Ива. Дори с кратък аршин да преценяваме - едно е Стефан Савов, друго Рая Назарян. Несравними фигури в професионален, политически, интелектуален и управленски план.
Но да останем пак в новите времена и се вгледаме в зам.-председателите на парламента. Такива бяха Гиньо Ганев, Любен Корнезов, Александър Джеров, Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер... Един българин може да ги харесва, друг не, но относно качеството на материала
изводът отново е същият, дори по-фрапиращ
в негативен план спрямо днес. Защото сегашните зам.-председатели на Народното събрание са: Росица Кирова, Цончо Ганев, Атанас Атанасов, Андрей Чорбанов, Йордан Цонев, Драгомир Стойнев.
Някои неща трудно се описват с думи, не са уловими и при класифициране с числа. Затова ето произволна "естетика" от настоящи зам.-председатели. Всеки сам за себе си може да направи извод редно ли е висши фигури от властта да се появяват публично така облечени. Съответно да прецени що за човек е тоя, който през ум не му минава, че така не бива:
С една дума, като обобщение на всичко дотук: уж еволюция тече, но реално е деволюция. Може да си направим извод и какви точно закони или политически решения произвежда този "материал". Както стана ясно обаче, той не може да бъде разглеждан изолирано от общото народно състояние. Всички констатираме трайно през десетилетията упадък на ценности, скок на чалга културата, спад в образованието... Е, откъде да се вземат политиците, освен от тази среда?
Но има и още един фактор - чисто количественото намаляване на българското население. Числата са всеизвестни - от 9 млн. на 6.5 млн. спад за последните почти 40 години. При стеснение с 30% на базата е логично тя да произведе поне 30% по-малко качествени политици. Важи, впрочем и за футболисти, певци, писатели...
Количествените промени в демографията са фактор
за качеството на обществото, който у нас се пренебрегва в анализите.
На цялата тази "песимистична теория" за българския народ и политиците му може да се противопостави твърдението, че е нормално прозаичните времена да произвеждат прозаични хора. И, всъщност, че днешното време е хубаво време. Защо? Ами защото непрозаичните времена, раждащи герои, са такива на войни, глад, мор. Никой не иска да живее в тях, нали? Българите живеят почти цял век вече без война и нищета (слава Богу), така днешната проза става нещо хубаво. И все пак успоредно е очевидно, че скоростта на спада на качеството на "материала" е много по-бърза от естествените процеси. Да погледнем отново някои от лицата в президиума на парламента в последните години - Цецка Цачева, Цвета Караянчева, Ива Митева, Рая Назарян, Цончо Ганев... Това са най-обикновени служители на своя си лидер, зае(ма)ли поста единствено поради факта, че са
лоялни членове на партийната му администрация
(ако беше фирма, щяхме да ги наречем "секретар(к)и"). Качества, воля, естетика, размах, мащаб... - колкото при средно ниво чиновник. Огромна случайност е да бъдат точно те на поста. И ако бъдат сменени с когото и да е друг, никой няма да разбере, да страда, смяната ще е без значение. Това, всъщност, е част от обезсмислянето на политиката. От дъното, което все се дълбае.
Та това е положението. Райско време на Цецки, Цвети и други цветя.
