Наложеното от президента Румен Радев вето върху промените в Изборния кодекс, които обезсмислиха преференциалното гласуване, се превърна в каузата, която консолидира разделеното управляващо мнозинство в парламента. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ обявиха вчера, че са постигнали съгласие да отхвърлят ветото, след което да гласуват вече внесения законопроект, с който се възстановява старият, по-нисък праг на преференцията.
Към този план се присъединиха „Атака“ и ВМРО, които доскоро смятаха, че ще е удачно да бъде подкрепено ветото. Така, след като стана ясно, че БСП няма да се върне в парламента, вече е сигурно, че опитът на държавния глава да оспори поправките в Изборния кодекс ще се провали. Това означава, че ще се запазят останалите нови разпоредби, срещу които се обявиха Радев и социалистите - отпадането на възможността да се обжалват изборни решения във Върховния административен съд (ВАС), замяната на квалифицираното с обикновено мнозинство в избирателните комисии, както и въвеждането на машинно гласуване само в част от избирателните секции.
От „Атака“ и ВМРО обясниха отказа си да подкрепят ветото с неговото съдържание и мотиви. „Аз съм сигурен, че г-н Радев е имал благородни намерения, пишейки това вето, просто неговият екип вероятно го е подвел, защото мотивите не са доизпипани“, коментира лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. А Искрен Веселинов от ВМРО посочи, че по-голямата част от ветото „на практика е направена по опорните точки на БСП“, което партията му не можела да приеме.
Консенсусът в мнозинството обаче не е пълен, що се отнася до преференцията. От ГЕРБ заявиха, че ще се върне предишният праг, както им беше наредил премиерът Бойко Борисов. „Към настоящия момент нямаме политическо решение за промяна на тази си позиция“, каза зам.-шефът на партията Цветан Цветанов.
На друго мнение са депутатите от НФСБ, които заедно с ГЕРБ първоначално подкрепиха предложението на ДПС да се вдигне прагът. „Обмисляме идеи, включително за диференциация на процентите, от които се изчисляват преференциите за различните видове избори“, посочи Христиан Митев от НФСБ. По думите му иначе щяло да се стигне до изкривяване на вота.
Управляващите не са склонни да увеличат броя на секциите за машинно гласуване, фиксирани на 3000 за европейските избори и 6000 за местните. Още по-категорични са по отношение на съдебния контрол върху решенията на избирателните комисии, който според ГЕРБ не отслабвал, а дори се подобрявал.
ПАСИВНОСТ
От БСП потвърдиха решението си, че няма да се върнат в парламента. „Няма смисъл от нашето присъствие, след като от ГЕРБ официално оповестиха, че ще преодолеят ветото на президента и на практика ще внесат свой законопроект, с който ще променят Изборния кодекс в много малка част“, изтъкна соцдепутатът Филип Попов. От своя страна Цветан Цветанов коментира, че управляващите се чувствали „комфортно без БСП“. „Ние обаче сме сериозни народни представители и за нас е важно опозицията да бъде тук и да защитава техните законопроекти и предложения в един дебат, който ще бъде на ниво, което действително да повиши доверието в парламента“, допълни зам.-председателят на ГЕРБ.
