"Все още е трудно да се каже как хората, чиито данни изтекоха, могат да търсят отговорност от НАП, тъй като не е ясно как ще се използват данните. Но това не означава, че няма опасност. За да може някой да претендира за обезщетение за вреди, трябва да ги е претърпял и да може да ги докаже", каза пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов. Има и вреди, които биха се установили по-трудно. "Да речем, ако някой използва данните, за да извърши престъпление. Тогава би трябвало да се стигне до някакъв по-недвусмислен извод, че това е в резултат на изтичането точно на тези информационни масиви. Защото един престъпник може и по друг начин да си набави данните", обясни Кашъмов.

Той направи аналогия и със случаите на незаконно използване на специални разузнавателни средства, за което може да се търси обезщетение по Закона за отговорността на държавата, щом бюрото за контрол на СРС установи, че те са били ползвани неправомерно. "От една страна, има аналогия, но не е и съвсем същото, защото не става дума за такова тайно следене и вмешателство в интимната сфера", допълни адвокатът.

В Европа има държави като Швеция и Финландия, в които част от данъчната информация е публична. Има и такива като Дания, които са преминали от режим на публичност в режим на конфиденциалност. През 2017 г. съдът в Страсбург приема по дело срещу Финландия, че публикуването на цяла база данни, дори и когато са публични по закон, е нарушение на защитата на личните данни и е недопустимо.

ПРОВЕРКА

Националната агенция за приходите ще пусне приложение в сайта си, чрез което гражданите ще могат да проверят дали техни лични данни са станали публично достояние. Това съобщиха от приходната агенция след среща с ръководството на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).