Модните споделени тротинетки, които заляха столицата и се ползват срещу заплащане, се оказаха и извън правилата за управление на общинската собственост. Фирмите, които предлагат тази услуга, ползват безвъзмездно обществен ресурс - обособени паркоместа в зони, в които иначе има платено паркиране. Според опозицията ползването на публична общинска собственост по този начин за развиване на бизнес нарушава два закона - за концесиите и за общинската собственост. Възниква и друг проблем - оказва се, че София няма как да ограничи броя на фирмите и градът на теория може да бъде залят от тротинетки. По основния проблем с тротинетките - липсата на правила за движение, вече се работи, като е изготвена и проект за евентуална наредба.
Според идейната концепция за определянето на паркоместата на тротинетките, разработена от "Софпроект", зоните за паркиране ще отнемат 158 паркоместа в синя и зелена зона, 69 от местата за наемане и оставяне следва да са в пешеходни зони. Като законово основание за определяне на такива паркоместа се сочи наредбата за организация на движението на Столичната община, според която изцяло електрическите превозни средства и двуколесните превозни средства - мотоциклети, мотопеди и велосипеди, паркират безплатно. За целта за тях се обособяват 1 на сто от общия брой на местата в зоните за платено паркиране. Проектът "Зелена София" към Столичната община, под шапката на който се реализира идеята, приравнява в тълкуването си тротинетките на мотоциклетите, мотопедите и велосипедите. Проблемът със споделеното ползване обаче е, че тези превозни средства се използват за търговска дейност и фирмите печелят от тях, ползвайки безвъзмездно публичен ресурс.
Законите за общинската собственост и за концесиите са категорични как следва да се ползва публична общинска собственост, каквато са улиците. Такава собственост или се предоставя под наем за срок от 10 години, или се дава на концесия, или се управлява безвъзмездно от общински дружества. На какво основание се ползват за търговска дейност паркоместа, които се стопанисват от "Центъра за градска мобилност", попита Милка Христова, общински съветник от БСП.
В момента липсва и регламент, по който столицата може да ограничи броя на фирмите, които предлагат подобна платена услуга. Засега тротинетки предлагат две фирми, а по данни на координатора на проекта "Зелена София" Елица Панайотова интерес са заявили общо 6 компании. Пред "Сега" Панайотова заяви, че общината нито ги пуска, нито може да отказва на фирмите. "Нямаме основание, на което да кажем "не" на дадена фирма. Навсякъде в Европа тази услуга навлезе стихийно, като отне време да се регламентира. По тези въпроси ще се мисли." Според Панайотова не е проблем първо да се натрупа практика и после процесите да се регламентират. "В живота на градовете навлизат нови технологии, а нормативната уредба изостава и това не е фатално. По този модел навлезе и услугата за ползване на електромобили Spark, a вече се предлагат и споделени електронни скутери", изтъкна Панайотова.
ВЪВ ВЪЗДУХА
Масовото предоставяне на тази услуга трябва да спре до въвеждане на регламент, счита Милка Христова. Според нея дори в бутиков вариант въвеждането на подобна услуга би следвало да е минало през санкция на СОС. "Ние караме неправителствени организации да минават през тежки процедури за безвъзмездно предоставяне на 11 кв. м площ, а тук се оказва, че няма никакъв проблем неограничен брой фирми да работят безпроблемно", счита Христова. Според нея не е редно тази дейност да се организира на базата на меморандум между фирмите и звеното "Зелена София". Според текста на меморандума той е отворен за присъединяване от всяко физическо или юридическо лице, което декларира съгласие с правилата и подаде едностранно заявление с достатъчно информация за професионалната си дейност. Според документа услугата за споделяне на електрически тротинетки е в съответствие с принципите за трайно устойчиво развитие на града и затова следва да се подкрепи.
