Мога ли да даря всичко само на едно от децата си още приживе?
Д.Д., София
В Закона за наследството (ЗН) изрично се определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение, или пък чрез завещание. Това обаче означава, че няма как със завещание или пък чрез дарение да се дава всичко само на едно от няколко деца. Защото всички останали деца имат правото на своя запазена част от наследството.
ЗН определя, че запазената част на низходящите - децата (включително и осиновените) или пък внуци, правнуци и т.н., е една втора от цялото наследство, когато наследодателят не е оставил съпруг и има едно дете. Другата половина е разполагаемата част на наследодателя. В същата хипотеза, но ако децата са две или повече, запазената за тях част е две трети от цялото наследство. Тук разполагаемата част на наследодателя е една трета. Ако пък има съпруг и две деца, тогава тази част ще е фактически една четвърт от цялото наследство. Защото съпругът по правило наследява част, равна на всяко от децата. Останалите три четвърти се разпределят поравно като запазена част за съпруга и всяко от децата.
Естествено, няма никакъв проблем да се направи дарение за цялото наследство. Но след смъртта всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, ще има право на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това се прибавят към нея и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.
Единственият вариант някой със запазена по закон част да не я наследи е той да бъде обявен за недостоен. А такъв е само този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления. Или ако е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена. Или пък, ако е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Във всички останали случаи наследодател не може да лиши дете от запазената му част от наследството чрез завещание или дарение.
