Ако има развод, след това родител сключи нов брак и има не само ново семейство, но и нови деца, то децата от първия брак имат ли запазена част?

Ф.Д., София

Основополагащ принцип в наследственото право е, че децата наследяват по равни части. Без значение е дали става дума а рожденни или осиноввени деца, дали са на родители в брак или без брак, дали са на разведени родители. Нормата е универсална - децата наследяват всеки един от тях и то по равно.

За целта на казуса трябва да се отбележи и друг основен принцип в наследственото право - и той е,  че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Това е записано в закона за наследството (ЗН), където пише и, че "частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".

Запазена част имат определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата, внуците, както и съпругът. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН. 

Размерът на запазената част на горепосочените лица е посочен в чл. 29 ЗН. Определянето става по два начина - в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други е посочен размерът на разполагаемата част. Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. 

Според ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. В конкретния случай обаче това няма значение, защото става дума за разведени, бивши съпрузи, а при тях с развода отпада и правото да се наследяват.

На практика от правото на иск за запазена част от наследството най-често се възползват именно децата и съпругът. Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници. 

Според ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба. Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка. Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Трябва да се докаже, че всъщност детето не е платило, а пък съответният наследодател не е получил записаната в договора за покупко-продажба сума. Нещо, което определено става много трудно. Така или иначе обаче в тази хипотеза не може да се търси запазена част. Но това е във варианта, в който има дете, на което се иска да се остави съответния имот.