Какви са задължителните условия при сключването на един договор?
Я.К., София
Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) определя правилата за изготвянето, сключването, действителността, подписването, действието на договорите. Едва ли има човек, който да не е стигал или използвал през годините някакъв договор - трудов, за изработка, граждански, с комунален оператор, за имот и какви ли още не...
Точно ЗЗД разпорежда, че договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото, пише още в закона. Може да става дума за продажба, за заем, за изработка, за влог, за поръчка, за замяна. С договор може да се продаде кола или пък може да се купи апартамент.
По закон страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Но това е само доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, определя ЗЗД. Последното, колкото и да е разтегливо като понятие, има голямо значение, защото може да направи един договор лесен за атакуване. Така например е задължително договорът за продажба на недвижим имот да е в писмена форма, и то с нотариална заверка. Или пък не може да има сключване на договор, който примерно да съдържа някакво престъпление в себе си.
Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, пък дължат обезщетение.
При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.
При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. Това пък означава, че ако има някаква измама, ако има прикриване на действително положение, договор не само може да бъде прекратен, обявен за недействителен, но и да се търси дори обезщетение.
Друго правило, върху което се стъпва, е, че предложителят по бъдещото споразумение е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
Според ЗЗД един договор се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен. Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Когато обаче предложението включва общи условия, приемането е действително само ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия, имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. Това е важно условие по отношение на договори, свързани с мобилни оператори, вода, ток, парно. Там винаги има общи условия.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти пък трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
