Кога може да се разваля договор и какви обезщетения може да се търсят?
М.Д., София
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Това разпорежда законът за задълженията и договорите (ЗЗД).
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, то съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. Разваляне на договора обаче не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба
Изрично се посочва и, че правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Важно е да се посочи, че длъжник по двустранен договор, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
В действащия ЗЗД има и специални правила, които се прилагат при неизпълнение от страна на длъжник по договор. Така например, ако длъжник не изпълни точно задължението си, то кредиторът има право да иска или изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение.
Важно е да се отбележи, че когато се иска обезщетение вместо изпълнение, то длъжникът все пак може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата. Това обаче може да стане, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
Съществува възможността задължението на длъжника да е за действие, което може да бъде извършено от друго лице. Тогава кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, то кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.
В ЗЗД обаче е записано, че "длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина". Това може да бъде форсмажор, може да не са доставени материали, необходими за съответната работа. Веднага след това обаче законът разпорежда, че "обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност".
Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, то той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Ако обаче неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Друго правило е, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, то неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ако обаче става дума за задължение, произтичащо от непозволено увреждане, то длъжникът се смята в забава и без покана.
Когато длъжникът е в забава, то той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял. Единствената възможност да се отърве той е, ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.
Правила има и ако има неизпълнение на парично задължение. Тогава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Друго правило има, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря. Тогава кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. Това става с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да развали договора и без да даде срок на длъжника. Това може да се случи например, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло и отчасти. Или пък ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, както и ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
