Кой какво получава от наследството, когато няма деца родители, има братя и сестри, но е останал и съпруг?
Ф.М., София
В България се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда, като всеки ред изключва следващия.
В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, то тогава те ще наследяват. И внуците например ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят. Тук е важно да се отбележи, че децата изключват всички други наследници по закон, но не и съпруг. Правилото е, че преживял съпруг наследява по-равно с всяко дете.
Ако няма деца или низходящи от тях, то се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи - родителите на наследодателя.
Ако и те не са живи, то тогава идва третият ред, където се появяват братята и сестрите. Този ред е заложен в специална разпоредба от Закона за наследството (ЗН). Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда, братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, или пък родители, които са от втори ред, то по правилото на изключване те не могат да наследят каквото и да е. ЗН предвижда и едно специално правило - "еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри".
И тук се стига до хипотезата, при която след смъртта на наследодателя са останали братя и сестри, но и съпруг. Важно е да се отбележи, че съпругът е не само наследник по закон, не само без него не може да има наследяване, но и той има право на призната законна част от наследството, независимо от завещания и дарения.
Както вече беше отбелязано, то общото правило в ЗН е, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, то те получават по една трета от наследството.
Какво обаче става, когато няма деца? Според ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) ИЛИ с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), то той получава половината от наследството. Последното делене се прави, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак, при същата хипотеза с възходящите ИЛИ братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети.
Може да се стигне до вариант, при който съпругът наследява заедно, едновременно с възходящи И с братя и сестри или с техни низходящи. Тогава получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория. Под първи и втори случай се има предвид преди навършването на десет години от сключването на брака или след навършването на десет години и нагоре.
Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, то съпругът наследява всичко. Важно е да се отбележи, че горепосочените варианти на наследяване от страна на съпруга е вън от половината от съпружеската имуществена общност, с която той разполага по Семейния кодекс. Всъщност съпругът наследява дялове от половината на починалия съпруг.
