Какво се прави при лека телесна повреда? Какво означава, че тя се преследва с частна тъжба? Има ли някакви срокове?
Г.Ш., София
За разлика от престъпленията, при които е нанесена средна и тежка телесна повреда, където има намеса на прокурор и досъдебни производства, то при повечето деяния с причинена лека телесна повреда пострадалият действа самостоятелно, като подава частна тъжба до съда.
Наказателният кодекс (НК) се опитва да опише основните характеристики на отделните видове телесни повреди. Законът счита за тежка телесна повреда, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Леката телесна повреда пък се изразява или в причиняване на болка - краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, или в страдание без разстройство на здравето - което съдебната практика определя като продължаваща болка. Тук законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, когато има разстройство на здравето, и лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, ако няма такова.
При леката телесна повреда пострадалият сам си пише оплакването до съда, оформя го като тъжба, прилага и доказателства, плаща и съответна държавна такса. Така той става частен тъжител по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
И тук има няколко важни неща. Според НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Добре е към нея да се приложи и медицинското свидетелство. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня на престъплението. Възможно е този срок да тече и от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
След подаването на тъжбата частният тъжител има право да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите интереси или да оттегли тъжбата си.
Той може да иска съдействие от МВР за събиране на сведения. НПК дава възможност частният тъжител да се установи в съдебното производство и като граждански ищец.
Що се отнася до възможното, което би могло да се получи като обезщетение за неимуществени вреди (тук трудно може да се претендира за имуществени), сумата винаги се определя от съда, но със сигурност няма да е много. Различните съдилища обаче присъждат различни обезщетения дори при сходни случаи.
