Кой плаща данък наследство? По какъв ред става това, има ли специални правила?

Г.К., София

С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Това е записано в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Именно в няколко разпоредби там са и основните правила, които се отнасят до въпросите кой, как, колко плаща като данък върху наследствата. В този закон има и специален раздел, озаглавен "Данък върху наследствата".

Като данъчно задължени лица са определени наследниците по закон или по завещание. Тук веднага трябва да се отбележи, че данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения. На практика това означава, че деца, внуци, родители не плащат този данък. Останалите наследници по закона и тези, които наследяват чрез завещание, обаче плащат.

Има правила, по които се определя данъчната основа. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството. Недвижимите имоти на територията на страната са по данъчна оценка съгласно приложение към закона. Чуждестранната валута и благородните метали се определят по централния курс на Българската народна банка, а ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал. Оценката на превозните средства става по застрахователна стойност, а на останалите движими вещи и права - по пазарна стойност. Предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации се определят по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни. Оценката на недвижимите имоти на територията на друга държава става по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.   

Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

Ставката на данъка се определя с наредба на общинския съвет за всеки наследник или заветник поотделно. За братя и сестри и техните деца е в граници от 0.4 до 0.8% за наследствен дял над 250 000 лв., а за всички останали лица - от 3.3 до 6.6% за наследствен дял над 250 000 лв. На практика това означава, че този данък се плаща само върху имущества, надхвърлящи тази сума. 

При откриване на наследство наследниците по закон или по завещание, заветниците или техните законни представители следва да подадат в 6-месечен срок декларация в общината по последното местожителство на наследодателя. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка. Данъкът се заплаща в двумесечен срок от получаване на съобщението.