Quantcast
Наследствени имоти могат да бъдат разделени и без съд | СЕГА
facebook
twitter

Консулт

Наследствени имоти могат да бъдат разделени и без съд

67 544

Може ли наследени имоти да се поделят и без съд, ако нямаме никакви спорове и сме се разбрали?

А.Щ., София

В Закона за наследството (ЗН) има специална глава, озаглавена "Делба на наследства". Именно в нея са общите правила, при които може да се раздели едно имущество, включително и ако в него има недвижими имоти. Тези правила са толкова основополагащи, че те се използват за делби и когато съсобствеността не се е случила заради наследяване.

Основен принцип е, че всеки наследник може да поиска винаги делба. Той може да иска това, дори и да има приживе противно разпореждане от наследодателя. Друго основно правило е, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Важно е да се знае и че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако нещо бъде пропуснато при делбата, винаги може да се раздели допълнително. Предмет на делбата може да е всичко - права върху движими и недвижими вещи, вземания, прехвърлими права. Може да се дели право на строеж, на пристрояване или надстрояване, при определени условия може да се дели дружествен дял в ООД, в дял може да се определя и собствеността върху едноличен търговец и т.н. Необходимо е да се знае и че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. 

Определено има два вида делби. Едната е съдебната. До нея се стига, когато сънаследниците, съсобствениците, съделителите не могат да стигнат до съгласие. Тя може да бъде поискана от всеки от наследниците, всеки може да я започне с подаването на иск до съда. Ако има няколко недвижими имота за поделяне и те са на различни места, тогава ищецът може да избере в кой точно съд да го внесе. Трябва да е съд по местонахождението на поне един от имотите. Съдебната делба минава обичайно през две фази. В първата фаза се разглеждат различни проблеми - привнасяне на имущества, изясняване на проблеми, свързани с дарения, с произход, и т.н. Тази фаза приключва с допускане на делбата. Във втората фаза са изчисленията, сметките, претенциите и тя приключва с решение за това кое имущество при кого отива.

Съществува и доброволната делба. И няма спор, че тя е за предпочитане - както заради спестяването на нерви, така и на време и скандали. Доброволната делба става с договор, който е двустранен и възмезден, и с него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Когато в делбата има един или няколко недвижими имота, тя задължително става в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Заверката се прави при нотариус, в чийто район има поне един от делбените имоти. След като той завери подписите на всички сънаследници, тогава се счита, че договорът е сключен. Нотариусът вписва служебно договора в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Важно е да се знае, че трябва да се приготвят всевъзможни документи - удостоверение за наследници, данъчна оценка на имота или имотите, съответните документи, че съделителите не дължат данъци, и др. 

Това, че всичко е доброволно, не означава, че е закрит пътят към съд. Като всеки подобен договор, всяка от страните може да го оспорва и в съд, ако в даден момент се окаже, че има измама, грешка, изнудване при сключването.

Още

Съдът официално обяви фалита на "Еврофутбол"
Уволнен зам.-шеф на ДАНС: Рашков знаеше за отнетия допуск до тайни

01.06.2021

5162
В Австралия ще съдят медиите заради читателски коментари във фейсбук

03.10.2021

4450