Какви са сроковете за давност? Откога и докога се броят те? 

П.Р., София

Правилата за погасителната давност са основно в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Именно там е записано, че с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По стар обичай обаче веднага следват изключенията. Така в чл.111 от ЗЗД е определено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, както и вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и тези за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Точно последните - периодични плащания, са много важно нещо, защото при тях са например масовите сметки за ток, парно, вода и т.н.

ЗЗД определя, че "давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо". Това означава от деня, в който е трябвало да бъде извършено съответното плащане. Това е основното правило, най-често срещаният случай.

Има обаче и няколко други хипотези. Така например в ЗЗД е записано, че ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, то давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, определя още законът. За вземания от непозволено увреждане пък давността почва да тече от откриването на дееца. И накрая - при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Важно е да се знае, че законът счита за недействително съглашение, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказа от давност, преди тя да е изтекла.

Необходимо е да се разгледа и кога давността се прекъсва, защото това има често много важно значение. Прекъсване има с признаване на вземането от длъжника. Същото е положението и при предявяване на иск или възражение, или на искане за почване на помирително производство. Ако обаче искът или възражението, или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Прекъсване има и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От всяко прекъсване на давността почва да тече нова давност.

Ако едно вземане е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Необходимо е да се отбележи и че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, то той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, разпорежда още законът.

Важно е да се знае, че например при публичните вземания - вземанията на държавата, има също 5-годишна давност, но и т.нар. абсолютна давност от 10 години. Става дума за давност след изтичането, на която по никакъв начин не могат да се търсят съответните публични вземания, сред които са например данъците. Тази давност е отбелязана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).