Карат ме да сключвам договор за изработка. Какви са правилата и има ли капани в това? Може ли този, който е поръчал изработката, да проверява по всяко време какво се случва?
В.Г., София
Определено договорът за изработка става все по-често използван. Той се сключва от строителството, през консултантския бизнес, до сферата на услугите. Затова и определено не е без значение познаването на неговите правила и процедури.
Нормативната му основа е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Именно там е зписано, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. И тук следват определени важни правила. Като например, че ако не е уговорено друго, то изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.
Друго основно правило е и че изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Като и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, то изпълнителят може да се откаже от договора. Ако пък изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.
Този, който изпълнява съответната поръчка, е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.
Важно е да се знае, че когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното. Това означава, че този, който има претенции, може да я насочи към всеки един поотделно и той ще трябва да я изпълни, а пък после ще има регресен иск към останалите изпълнители.
Поръчващият пък може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. И ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.
Необходимо е да се отбележи, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се смята приета.
Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението на договора определената цена на материала или на работната ръка се промени, то и възнаграждението се променя, дори и да е било уговорено изцяло.
