Може ли записани в трудовия договор правила да се променят от някоя от страните - работник и работодател?

Н.Д., София

В Кодекса на труда (КТ) изрично е записано, че "работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона". Забраната означава, че работодателят не може по собствена инициатива и едностранно да променя мястото или характера на работата, нито размера на уговореното трудово възнаграждение и на другите условия на труд. Така се създава сигурност на работниците или служителите. Гаранции има и за работодателите, защото и работниците не могат едностранно да променят правилата.

В кодекса пише, че "не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя". 

Изрично е записано, че "работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя".

След това законодателят разпорежда, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Тези възможности са само за несъществени промени.

КТ говори и за изменение на мястото и характера на работата от работодателя. Той може при производствена необходимост, както и при престой да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Тази промяна се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят може да му възложи работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

Съвсем наскоро в КТ бяха вкарани нови норми, свързани с извънредното положение. Така бе записано, че работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

Нова норма е и че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната му. Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

Работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за по-дълъг срок се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

Специален текст указва запазване на трудовото правоотношение дори при промяна на работодател. То не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, както и в разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия.