Какво представлява връчването на съобщения от съда чрез залепване по врати и пощенски кутии? На какви изисквания трябва да отговарят, за да са валидни?
Х.К., София
----------------------------------
"Съобщението се връчва лично или чрез друго лице." Това е записано в чл.43 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на начина на кореспонденция между съда и страните в един граждански съдебен процес. По правило връчването става лично на адресата на съобщението, което му изпраща съдът. Когато съобщението не може да бъде връчено лично, тогава се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това може да е близък, съсед, работодател.
Много често и те отказват да приемат съобщения. Тогава се стига до един друг метод, който се използва през последните години, но продължава да е обект на сериозни дискусии. Става дума именно за връчване чрез залепване на уведомление.
"Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея", разпорежда ГПК. Изрично е посочено, че когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
След много оплаквания срещу този метод той все пак остана, но след като бяха направени няколко промени. Една от тях е, че при невъзможност ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес, това се констатира не веднага, а най-малко с три посещения, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно е в неприсъствен ден. По стар обичай и от това ново правило бе направено изключение. То не се прилага, "когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението".
Изрично е посочено, че в уведомлението, което се залепва, се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда, съобразно фактическата и правната сложност на делото.
Разпоредбите по връчването чрез залепване се прилагат съответно и за съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение. Те се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се пуска в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.
