Quantcast
Заемодател може да атакува отказ от наследство, за да си върне парите | СЕГА
facebook
twitter

Консулт

Заемодател може да атакува отказ от наследство, за да си върне парите

1 065

Дадох заем, при това значителна сума. Лицето, на което дадох парите, почина, а негов наследник се отказа от наследството. Има ли някакъв начин да си търся даденото?

П.И., София

--------------------

Има специална глава в Закона за наследството (ЗН), която определя правилата както за приемането, така и за отказа от наследство.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. 

Всеки наследник обаче може да заяви, че не иска нищо от наследството, че се отказва от него, в опит да се отърве от всички възможни тежести и проблеми, свързани с него. Той трябва да направи писмено заявление за отказ също до районния съд, в района на който е открито наследството. Това заявление също се вписва в нарочна книга. За да е валиден отказът от наследство, не е необходимо съгласието на останалите наследници. С частта на отреклия се нарастват дяловете на останалите наследници.

Необходимо е да се знае, че отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Това означава, че след като един път човек се отрече, после няма връщане назад. Например не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година, и т.н.

И тук стигаме до чл. 56 от ЗН, който разпорежда, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Макар и искът да е труден за реализиране и като възможност, а и във времето, риск и възможност съществуват. Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя, включително и човек, който е дал заем, и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото. Шансовете му да успеят обаче не са абсолютни. Затова по правило отказът е добър вариант, за да не се поемат евентуални или реални налични дългове на наследодателя. 

В Закона за наследството има и още една хипотеза. При нея наследникът може да не казва дали приема, или отказва наследството. Тогава по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Заинтересован може да е кредитор, може да е някой от наследниците, може да е държавата или общината. Ако пък има заведено дело срещу наследника, то този срок, в който трябва да се заяви волята за приемане или отказ, се определя от съда, който разглежда делото.

Още

Делото за конфискация от бивш шеф на АПИ се препъна още на старта
Спечелил 1 млн. лв. от Национална лотария съди Народното събрание

02.03.2021

4008
Съпруг продава наследствен дял, ако го предложи преди това и на децата