Кой решава дали един съпруг трябва и може да получи по-голям дял от парите и апартамента при развод? По какъв начин се изчислява кой има по-голям принос при придобиването на имоти и средства?
С.У., София
Режимът на имуществени отношения между брачните партньори продължава да е преимуществено в рамките на т.нар. съпружеска имуществена общност (СИО). Въведените други два режима - на разделност и на брачния договор, са все още екзотика. И докато при разделността и договора нещата изглеждат повече от ясни, особено от гледна точка на това кой какво и колко получава след развод, то при СИО изобщо не е така.
При съпружеската имуществена общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. В СК изрично е записано, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Тези правила са важни, защото винаги могат да бъдат използвани както за да бъде изравнено получаваното при развод имущество, дори когато например само единият съпруг е работил, така и когато се аргументира искане за по-голям дял от имуществото.
Общото правило е, че при прекратяване на съпружеска имуществена общност при развод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото. В чл. 28 от Семейния кодекс изрично е записано, че "при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни".
Но веднага след това законът рязко прави изключения. "При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения", пише в чл. 29 на СК. Нещо повече. Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
Следващата хипотеза пък гласи, че при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Още тук става ясно, че законодателят е предоставил определянето на по-голям дял само от съда, при това с негово изрично решение. За целта трябва всички претенции да бъдат доказвани пред съда.
Кодексът позволява да има и иск за липса на съвместен принос. Той може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, или от наследник на съпруг. Необходимо е да се знае, че исковете за по-голям дял могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност. Ако пък по-големият дял се търси от родител, при който е оставено детето, искът може да е до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.
Трябва да се отбележи и още едно правило от СК. Според него при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
