Премиера в НАТФИЗ: "1001 страсти" 
Участват: Цветан Русев, Гергана Ценова, Росица Кирилова и други

За женитбата, от която младият мъж понякога се бои повече, отколкото от огъня, е спектакълът "1001 страсти" по Антон П. Чехов. Премиерата на постановката, дело на руския актьор и режисьор Олег Лабозин, се състоя миналата седмица на Сцена 47 на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Самият той я определя като пластическа фантасмагория, в която се залага не на словото, а на танца като средство да се проникне в сложния вътрешен свят на Чеховите герои. Разяснява също, че тъй като е почувствал необходимост от тревожен и дълбок звук, е предпочел доминиращ в музикалното оформление да бъде гласът на виолончелото. 
В ролите се раздават третокурсниците от класа на Александра Хонг от специалността "Театър на движението - пантомима", на които това им е дипломният спектакъл. В двете централни роли - на Влюбения и Влюбената - се превъплъщават Цветан Русев и Вероника Манчева. Мислите и чувствата на главния персонаж добиват плът и кръв, претворени талантливо от Николай Йорданов, Мелинда Терзийска, Паолина Попова, Александър Будуров и други. С маски на лицата, върху които са запечатани различни изражения, те "материализират" на сцената съответно Жестокостта, Похотта, Властта, Хитростта, Страха. Понякога, когато героят успее да ги подчини на волята си, са като кукли на конци. Друг път се развихрят и зрителите стават свидетели на зрелища, заредени обаче с голяма доза хумор. Пластическите картини включват сценичен бой, следствията от който са разбити глави, наранени слабини и фонтани от кръв. Вместо с шпаги актьорите се дуелират с вилици или пък се "обстрелват" с тях. И всеки път въпросните с такава точност попадат в целта, че гърбът на потърпевшия заприличва на игленик. В подкрепа на заглавието на пиесата, акцентиращо на многобройните проявления на страстта, доминиращи цветове са червеното и черното. "Спектакълът е за страстите в живота ни, които ни контролират, манипулират, правят ни едновременно силни и безсилни, човечни и бездушни, оковават ни и ни окрилят... И зад всичко видимо и невидимо стои Страхът", казва асистент-режисьорката Маргарита Божилова. Костюмите са изработени от възпитаниците на носителката на "Икар" и "Аскеер" Марина Райчинова - третокурсничките Никол Трендафилова и Ясмин Манделли. Тяхно дело е и функционалната сценография, ключов елемент от която е ефирното бяло платно. Освен че зад него актьорите разиграват своеобразен театър на сенките, то се явява условната граница между действителността и мислите, обсебили главния герой.
Датите на следващите представления са 2 и 22 март.