Мвазулу Диябанза от Конго е дошъл във Франция заради музеите. Идеята му е да изнесе част от експонатите им, естествено - без да иска разрешение, защото знае, че никой няма кой да му го даде. Но той не е крадец - ако го питате, крадци са музеите: „Те са виновни за получаването и съхраняването на крадени вещи“, обяви активистът пред „Гардиън“.
Диябанза призна, че ако коронавирусът не беше затворил повечето западноевропейски музеи, сега най-вероятно той щеше да бъде в някои от тях и да вади африкански експонати от витрините им. Може би дори в Британския музей в Лондон. Защото това е неговият начин да повдига въпроса за „масовото ограбване на своя континент от европейските колониалисти“.
Мвазулу Диябанза се определя като панафрикански активист, „който води кампания за репарации за престъпленията срещу африканския народ, извършени по време на колониализма. „Напоследък взех нещата в свои ръце: посещавам музеи, в които са изложени африкански артефакти; Казвам истината за това как тези предмети са били разграбени и откраднати от Африка - и след това ги вземам“. А след това обикновено се намесва охраната на музея, връща експоната на мястото му, полицията задържа експроприатора, а съдът го освобождава - понякога с условна присъда или глоба, понякога без нищо.
Диябанза нанася първия си удар на 12 юни 2020 г. в Париж, вдъхновен от скорошното признание на френския президент, че експертна комисия е установила наличието на около 90 000 произведения на африканското изкуства във френски музеи (повечето от тях в „Ке Бранли“).
„Пътувах до музея „Ке Бранли“ в Париж с още няколко активисти. Взех една надгробна фигура на племето Бари от XIX век; когато кралят умре, тя се поставя на гроба му. Това беше единственият експонат, което беше в обсега ни; не тежеше много, така че беше лесно да се вземе“, разказва активистът, макар че действителността е малко по-различна. В YouTube има видео, на което се вижда, че изваждането на пластиката, закрепена с метална скоба, става с голям зор и надгробната фигура остава цяла като по чудо. Те я изтръгват от постамента ѝ с викове „Връщаме я у дома“, следва слово за възстановяването на справедливостта до пристигането на охраната. За акцията си Диябанза прекара 3 дни в ареста и бе глобен с 1000 евро за „опит за кражба“.
Месец по-късно в Марсилия Диябанза се опитва да изнесе копие от слонова кост от Музея за африканско, тихоокеанско и индианско изкуство. Съдът го освободи. През есента той беше в Холандия, където извади конгоанска статуя от витрината ѝ музея на Африка в Берг ен Дал. Там му дадоха двумесечна условна присъда и 250 евро глоба.
„Прокурорът искаше да бъда осъден, за да обезсърчи моите последователи — казва Диябанза. — Но съдията призна, че не съм виновен за „кражба“, а за политическо действие. Той отвори вратата за дискусии с музейните власти. Така че ще се върна в Холандия с идеята да обсъдим това."
Въпреки че този месец бяха планирани по-нататъшни действия в Брюксел, те бяха осуетени от затварянето заради Covid-19. „Ще разгледаме Испания, Германия, Португалия, Ватикана и - да - Великобритания“, казва той. „Ще посетим Британския музей, след като отвори отново. Той се съхраняват някои шедьоври, които са много символични“.
Диябанза предупреждава, че той и неговите поддръжници планират да включат в кампанията си и по-малки галерии, частни колекции и аукционни къщи. „Където и да е - щом там има откраднато наше наследство и култура — казва 42-годишният активист — ние ще се намесим“. Като лидер на общоафриканско движение, наречено Янка Нку (Единство, достойнство и кураж), Диябанза е на мисия да върне всички откраднати от европейци произведения на изкуството и културата, откраднати, там, откъдето са взети. Той нарича своя метод „активна дипломация“.
На уебсайта си Британският музей признава, че някои предмети в неговите африкански колекции имат „сложна история, която включва и придобиването им със спорни средства, например чрез военни действия“. Добавено е, че: „Британският музей активно се занимава с преразглеждане на историята на придобиване на такива колекции и се грижи за тях с подходящо уважение в тесен диалог с африканските партньори.“
Особено проблематични са 900-те обекта от Кралство Бенин, сега южна Нигерия. Те включват артефакти, плячкосани от Бенин Сити от британски военни части през 1897 г., като най-известните сред тях са особено ценните бронзови пластики , създадени от XVI век нататък от местните специализирани гилдии. „Кралският дворец е бил изгорен и унищожен“, обяснява уебсайтът на музея. „Светилищата и и свързаните с тях помещения са били разграбени от британските сили, а хиляди предмети с церемониална и ритуална стойност са били отнесени във Великобритания като официална „военни плячка“ или разпределени между членовете на военната експедицията според техния ранг.“
Диябанза казва, че винаги е добре да има разговори, но са необходими и действия. През ноември 2017 г., по време на реч в Мавритания френският президент Еманюел Макрон обеща да върне произведения на африканското изкуство, които се намират във френски национални музеи. Оттогава досега са обявени само 27 реституции, а реално е върнат само един обект — меч, принадлежал на Омар Сайду Тал, западноафрикански политически лидер, ислямски учен и военачалник.
Понастоящем Диябанза разшири своята кампания със създаването на FMAS, Front Multiculturel Anti Spoliation или Мултикултурен фронт срещу ограбването. Той има за цел да обедини народите с ограбено наследство от целия свят - индиански племена, аборигени, филипиници, индонезийци, перуанци и други…
България не е спомената, макар че и ние се надяваме един ден да видим у нас Четвероевангелието на цар Иван Александър, което сега е в Британския музей.
