В сряда, 3 юли, от 19.00 часа в зала Музикална „Борис Христов“ на Централния военен клуб ще се състои премиерата на новата книга на актрисата Роза Николова „Смъртта на времето“, която излиза с марката на издателство „Златно ключе“. Тя е своеобразно продължение на книгата й „Когато времето беше безсмъртно“, придобила голяма популярност.
Роза Николова е изявена българска актриса и режисьор. Възпитаник е на проф. Атанас Илков и ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Тя е съоснователка, заедно с проф. Мирослав Цветанов и художничката Деляна Николова, на Малък куклен театър „Слон“ – една от първите частни театрални формации след промените в България. Сред техните популярни и играни с години спектакли са "Мечо Пух", "Котаракът с чизми", "Зимна приказка", "Свинарят", "Приказка за кученцето и котeнцето", „Омагьосаният файтон“.За работите си в театъра Роза е носител на награди и отличия от международни театрални форуми на четири континента.
„Смъртта на времето“ е втората книга на Роза Николова – своеобразно продължение на първата „Когато времето беше безсмъртно“. И тази ѝ книга носи автобиографичен характер и също така е решена необичайно – като първата е построена от малки фрагменти, обединени като театрално представление в седем действия, епилог и две интермедии. „Смъртта на времето“ има още по-необичайна форма – съдържанието е в частите на френска сюита: Пасакалия, Куранта, Жига и Рондо I, Жига и Рондо II, Птиците си спомнят, Ритурнел, Ригодон I и II, Рондо и Ехо. Отделните фрагменти дори са с обозначена динамика на изпълнение.
„Смъртта на времето“ е поетичен опус. Езикът също е музикален. Четейки книгата, читателят остава с чувството, че чува музиката – тази, която звучи в творчеството на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Книгата смесва сън, спомен, блян, които така или иначе живеят на едно място – приказното небе, където отиват след смъртта си поетите и мечтателите. Ако трябва да се назове с една фраза, тя би била – тъга по изгубения рай, вечният копнеж по завръщане. Може да се каже, че носталгия е другото име на този поетичен опус, утвърждаващ красивото, доброто и вечността, които живеят в безсмъртното време.
Самата Роза Николова споделя в едно от своите интервюта: „Аз не вярвам в линейното време... Смъртта на времето всъщност е Безсмъртното време, Вечността. Неслучайно книгата започва с думите от Откровение (10:6) „ И Ангелът се закле в живия Бог, че не ще има вече време...“.
Илюстрациите в изданието са на художничката Диляна Николова. В тях, както в цялото ѝ живописно творчество, съжителстват измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното.
