Кончината на Тото Кутуньо – артиста, оставил следа в няколко десетилетия с музикалното си творчество, хвърли в покруса звездите на италианската естрада. Много от тях разказаха в социалните мрежи или на живо по телевизия RAI своите спомени за приятеля и колегата, с когото са споделяли не едно и две концертни участия и турнета в страната и зад границите й.
„Дори онези, които не го харесваха, ще преоткрият неговата музика“, убеден е Ал Бано. Двамата с Тото Кутуньо около двайсетина години – от средата на 70-те до средата на 90-те – представляват „съпротивата“ на традиционната италианска популярна песен срещу настъплението на комерсиалния поп и диското, прекалено елитарната „авторска“ музика, електрониката... „Познавах много добре Тото Кутуньо. Срещнахме се във Франция през 1976 г. за едно телевизионно шоу и след това в Токио през 1980 г. на фестивала Yamaha. Много приятен и забавен човек зад това свое „навъсено“ лице. Велик музикант, но за съжаление в Италия не го разбраха така, както би заслужавал. В чужбина обаче Тото имаше огромен успех – във Франция и Германия неговите песни се пееха от най-големите изпълнители, в Русия беше номер едно“, описва Ал Бано своя приятел и връстник. „Преди около 15 години той ми се обади – тъй като бях един от основателите на болницата "Сан Рафаеле" в Милано – да му препоръчам професор, който да се заеме със заболяването му (рак на простатата – б.р.). Сериозно заболяване, като се има предвид, че лекарите тогава ми казаха, че му остават само 5 месеца живот. Той обаче беше страхотен боец и издържа цели 15 години. Истинско чудо!“, заключава певецът на „Феличита“.
Адриано Челентано, който от дълги години избягва публичните изяви, сега припомня в социалните мрежи любопитна случка около създаването на култовата днес песен L'Italiano, обръщайки се към нейния автор. „Пътувахме с колата и ти настояваше аз да я запиша. „Не съм спал цяла нощ – ми каза, – мислейки за успеха, който ще постигнем: ти като изпълнител, а аз като автор“. Парчето беше наистина силно!!! Но онова, което най-вече ме спираше, беше именно най-важната фраза: „Аз съм истински италианец“. Една фраза, която не можеше да се замени, тъй като точно на нея се крепи цялото скеле на това произведение. Но като се чух да произнасям „Аз съм истински италианец“, ми се стори като да искам да се изфукам. И казах, че не мога да я изпея. Той не вярваше на ушите си… Понякога прекалената скрупульозност може да произведе световни глупости. Но ти го изпя така, както аз бих го изпял, а днес, ако трябва да го изпея отново, бих го изпял точно така, както го пееше ти!“, изповядва се Челентано и завършва посланието си: „Ти беше голям и ще останеш незабравим! Обичам те. Адриано“.
„Тото, скъпи и любими приятелю. Спътник в безбройни и незабравими моменти от шоуто и живота, пожелавам ти светъл път. Ще ми лисваш“, така певецът Пупо се прощава с колегата, с когото е заедно на сцената на фестивала в Сан Ремо през 1980-а, когато Кутуньо побеждава с песента Solo noi, а Пупо се класира трети със Su di noi. „Той беше представителен артист за нашата страна и беше обичайно да споделяме едни и същи подиуми из цяла Европа“, припомня певецът.
„Тото Кутуньо беше добър човек. Изглеждаше дръпнат и своенравен, но всъщност беше срамежлив, меланхоличен, но не тъжен. Смъртта му е голяма загуба за мен, за всички италианци, за всеки, който обича музиката“, казва пред RTL Пипо Баудо – дългогодишен творчески директор и водещ на фестивала в Сан Ремо. И добавя, че през 1983-та на фестивалния подиум веднага е разбрал, че L'italiano ще се превърне в голям международен успех.
Певецът композитор Енрико Руджери, който през 1987 г. триумфира в конкурса в трио с Джани Моранди и Умберто Тоци, а Кутуньо остава втори с Figli („Синове“), определя колегата си по следния начин: „С огромна музикална култура, оценяван по целия свят и често подценяван от нашенската радикална шик-интелигенция. Един страхотен джентълмен. В тези времена на „импровизации“ да помним онези, които правеха „лека“ музика с класа, сърце и голяма техническа подготовка“.
„Сбогом, Тото. Ще пазя винаги със себе си твоите доброта и благородство. Поклон за музиката, която ни оставяш. Почивай в мир“, написа Масимо Раниери. Италианската телевизия повтори снощи момент от шоуто на Раниери „Сънувам, а съм буден“ (Sogno e son desto), в който Тото Кутуньо му гостува в студиото. Двамата си припомнят онзи фестивал в Сан Ремо през 1988 г., когато Масимо Раниери триумфира след 20-годишна пауза, в която се е изявявал основно като театрален актьор. Всички тогава смятат Кутуньо за фаворит, но той пак остава втори с великолепната си песен Emozioni. Излиза му име на вечния втори, защото това е сякаш „запазеното“ му място в няколко издания на конкурса. „Ти нали от 20 години не се беше явявал на Сан Ремо?“, пита Кутуньо. „Е, да…“, отговаря Раниери“. „Ами не можа ли да изчакаш още една година?!“…
„Тото Кутуньо, един истински италианец, ни напусна. Автор и интерпретатор на великата италианска традиция… Сбогом, Тото, твоята музика се издига до небето“, слага точка Джани Моранди.
