Легендарният музикант, композитор и продуцент Куинси Джоунс, работил с всички големи имена в музиката - от Франк Синатра през Рей Чарлз до Майкъл Джексън, почина на 91-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес. Публицистът на Джоунс, Арнолд Робинсън, съобщи, че той е починал в неделя вечерта в дома си в "Бел Еър", Лос Анджелис, заобиколен от семейството си.
"Тази нощ със съкрушени сърца трябва да споделим новината за кончината на нашия баща и брат Куинси Джоунс", се казва в изявление на семейството. "И въпреки че това е невероятна загуба за нашето семейство, ние празнуваме великия живот, който той изживя, и знаем, че никога няма да има друг като него".
Наследството на музикалния титан с множество таланти Куинси Джоунс се простира от продуцирането на историческия албум Thriller на Майкъл Джексън до написването на награждавани филмови и телевизионни музикални композиции и сътрудничества с Франк Синатра, Рей Чарлз и стотици други изпълнители.
Куинси Джоунс се издига от "размотаването" с банди в южната част на Чикаго до самите върхове на шоубизнеса, ставайки един от първите чернокожи мениджъри, които процъфтяват в Холивуд. Той успява да натрупа изключителен музикален каталог. В продължение на години е малко вероятно да се намери меломан, който да не притежава поне един запис с неговото име, или лидер в развлекателната индустрия и извън нея, който да не е свързан по някакъв начин с него.
Джоунс прави компания на президенти и чуждестранни лидери, филмови звезди и музиканти, филантропи и бизнес лидери. Той осъществява турнета с Каунт Бейси и Лайънъл Хамптън, аранжира записи за Франк Синатра и Ела Фицджералд, композира саундтраците на филми като "Среднощна жега", организира първото тържество по встъпването в длъжност на президента Бил Клинтън и ръководи записването на We Are the World - благотворителната песен от 1985 г. за подпомагане на гладуващите в Африка, събрала за участие десетки звезди.
В кариерата на Куинси Джоунс, започнала по времето, когато записите все още се пускат на плочи при 78 оборота в минута, като най-големи заслуги вероятно ще бъдат определени продукциите му с Майкъл Джексън: Off the Wall, Thriller и Bad са албуми, които са почти универсални по своя стил и привлекателност.
Гъвкавостта и въображението на Джоунс спомагат за развитието на експлозивните таланти на Джексън, който се превръща от дете звезда в Краля на попа. В класически парчета като Billie Jean и Don't Stop 'Til You Get Enough Куинси Джоунс и Майкъл Джексън създават глобален звуков пейзаж от диско, фънк, рок, поп, ритъм енд блус, джаз и африкански песнопения.
За Thriller някои от най-запомнящите се елементи са дело на Джоунс, който ангажира в работата звезди на шоубизнеса като китариста Еди Ван Хален и актьора Винсънт Прайс. Само през 1983 г. от Thriller са продадени над 20 милиона копия и той се конкурира с Greatest Hits 1971-1975 на "Ийгълс" като най-продаваният албум на всички времена.
"Песните не се появяват изведнъж. Продуцентът трябва да има уменията, опита и способността да насочи визията към крайния резултат", казва Куинси Джоунс в интервю за Библиотеката на Конгреса през 2016 г.
Списъкът с отличия и награди на Джоунс запълва 18 страници в автобиографията му "Куинси", издадена през 2001 г. Той включва 27 награди "Грами" по онова време, които вече са 28, почетна награда "Оскар" (вече две), "Еми". Той е носител и на Ордена на Почетния легион на Франция, италианската награда "Рудолф Валентино", почетния знак на центъра "Кенеди" за приноса към американската култура.
Мемоарите му го превръщат в автор на бестселъри.
През 1990 г. за него е заснет документалният филм "Listen Up: Животът на Куинси Джоунс". През 2018 г. филм прави и дъщеря му Рашида Джоунс.
Роден в Чикаго през 1933 г., Джоунс посочва химните, които майка му пее вкъщи, като първата музика, която си спомня. Той обаче гледа с тъга на детството си, споделя веднъж с Опра Уинфри: "Има два вида хора: тези, които имат възпитаващи родители или настойници, и тези, които нямат такива. Средно нещо няма". Майката на Куинси Джоунс страда от емоционални проблеми и в крайна сметка е настанена в институция - загуба, в резултат на която светът изглежда "безсмислен" за Куинси. Голяма част от времето си в Чикаго той прекарва на улицата, с бандите, крадейки и биейки се.
Джоунс намира спасение в музиката. Когато е 11-годишен, едно пиано променя всичко. "Знаех, че това е всичко за мен. Завинаги", пише той в автобиографията си.
В рамките на няколко години Куинси Джоунс свири на тромпет и се сприятелява с млад незрящ музикант на име Рей Чарлз, който му остава приятел за цял живот. Той е достатъчно даровит, за да спечели стипендия в музикалния колеж "Бъркли" в Бостън, но се отказва, когато Лайънъл Хамптън го кани на турне с групата си. Джоунс продължава да работи като композитор на свободна практика, диригент, аранжор и продуцент. Като тийнейджър е асистент на Били Холидей. В средата на 20-те си години прави турнета със собствена група.
"Имахме най-добрия джаз бенд на планетата и въпреки това буквално гладувахме", казва Джоунс по-късно пред сп. "Мюзишън". "Тогава разбрах, че има музика и музикален бизнес. Ако исках да оцелея, трябваше да науча разликата между двете".
Като музикален мениджър Куинси Джоунс преодолява расовите бариери, ставайки вицепрезидент на "Мъркюри рекърдс" в началото на 60-те години на миналия век. През 1971 г. става първият чернокож музикален директор на церемонията по връчването на наградите "Оскар".
Първият филм, който продуцира - "Пурпурен цвят", получава 11 номинации за "Оскар" през 1986 г., но за негово голямо разочарования не печели нито една награда.
В партньорство с "Тайм Уорнър" (Time Warner) той създава "Куинси Джоунс Ентъртейнмънт" (Quincy Jones Entertainment). През 1999 г. компанията е продадена за 270 милиона долара.
"Философията ми на бизнесмен винаги е била от същите корени като личното ми кредо: да приемам талантливите хора според собствените им условия и да се отнасям към тях честно и с уважение, без значение кои са и откъде идват", пише Джоунс в автобиографията си.
Той се справя с почти всички форми на американската музика, независимо дали работи с Франк Синатра, Рей Чарлз, джаз величия като Дизи Гилеспи, Каунт Бейси или Дюк Елингтън, рапъри като Снуп Дог, Ел Ел Куул Джей и Куин Латифа, звезди на блуса като Чака Кан и много други.
Куинси Джоунс е бил посредник и създател на звезди, сред които Уил Смит, Опра Уинфри и Упи Голдбърг. От 60-те години на миналия век той е написал над 35 филмови музикални композиции.
Джоунс нарича композирането на музика "многостранен процес, абстрактна комбинация от наука и душа".
Легендарният музикант и продуцент е бил пристрастен към работата и забавлението, като понякога е страдал от това. През 1974 г. едва не умира от мозъчна аневризма, а през 80-те години изпада в дълбока депресия, след като "Пурпурен цвят" е отхвърлен от гласуващите за наградите "Оскар". Джоунс така и не получава състезателна награда на американската киноакадемия.
Баща на седем деца от пет майки, Куинси Джоунс не крие, че е имал безброй любовници по целия свят. Бил е женен три пъти, като сред съпругите му е била актрисата Пеги Липтън.
В ранните си години Джоунс не е бил активист, но се променя, след като през 1968 г. присъства на погребението на преподобния Мартин Лутър Кинг младши, а по-късно се сприятелява с преподобния Джеси Джексън. Джоунс се посвещава на филантропията, като казва, че "най-добрият и единствен полезен аспект на славата и известността е да имаш платформа да помагаш на другите".
Сред каузите му са борбата с ХИВ и СПИН, обучението на деца и грижата за бедните по света.
Куинси Джоунс споделя също, че през целия си живот е бил воден от "приключенски дух и престъпно ниво на оптимизъм".