Станислав Беловски е сред най-активните автори в съвременното изкуство у нас, през последните години. Визуалният артист е добре познат със своите изобретателни и разнообразни изложбени проекти.
През 2014-а, с „Correction of Socialism/Корекция на социализма“, 25 години след края на тоталитаризма, той продължаваше да се пита дали да остане или да си тръгне, и изследваше все по-популярната образност на соцносталгията; в „Make Art Not Friends/Прави изкуство, не приятели“ (2017), се занима с пънк естетиката и постави прочутите езици на „Ролинг Стоунс” върху още по-прочутите лица на четиримата от „Бийтълс”; а с „MIRROR, MIRROR” (2020), повдигна завесата високо над дълбоко личния за него и още няколко стотин хиляди души у нас проблем с лекарствата за диабетици. Направи го по много интересен начин — с огледални „мозайки”, съставени от използвани от него огромни количества уамбалаж, като флакони, блистери, тест ленти... събирани за период от 20 години.
От 2018 г. Беловски започна да става все по-известен и с артистичните си намеси в градската среда, които могат да се проследят в профилите му във Фейсбук и особено в Инстаграм — sbelovski, често отразявани в световните медии. Там е истинска съкровищница за феновете. Ако през последните две години сте живели в София, дори и никога да не сте влизали в изложбена зала или в интернет, има голяма вероятност да сте виждали някои от работите на художника.
„Започнах да работя в градска среда и в социалните мрежи, за да стигна до хора, които не биха влезли в галерия и да реагирам по-бързо на събитията... Желанието ми е да ги провокирам да осмислят и аргументират своето мнение по важните социални въпроси. Големите решения не се взимат някъде „горе“, а ги правим ние с личния си избор. Всеки един от нас е важен и може да променя нещата“, казва артистът и го доказва с всичко, което прави и с новата си изложба.
Тя е подредена в САМСИ (Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство) и представя няколко картини и дигитални колажи от последните десетина години, на акцентът е върху улично изкуство от 2022 и 2023 г. - произведения, създадени като реакция на войната в Украйна, започнала точно година преди откриването на експозицията на 24 февруари. Още със заглавието ѝ „Трябваше да направя нещо” Станислав Беловски заявява позицията си на артист, който се чувства отговорен и при трагичните събития в Украйна оставя на заден план чисто естетическите проблеми в творчеството. Не може нито може да остане безразличен към агресия, нито да приеме фалшивите призиви за мир и към двете страни или неморалния неутралитет. Защото изкуството е преди всичко лична позиция, вид политически акт.
Подобно на Банкси Беловски използва демократичното улично пространство, за да популяризира по-бързо творбите си, но за разлика от английския артист по-рядко работи със стенсил шаблони и предпочита хартиените фотоколажи. Художникът обича да показва образи и ситуации, които не съществуват в реалността, или най-малкото не изглеждат така: Путин, настанил се в полуразрушен от неговите бомби апартамент на обикновено украинско семейство; Исус, спрян за проверка от патрулна двойка от Федералната служба за сигурност; Димитров, Сталин, Живков и Ленин, гримирани като четиримата от Kiss… Но портретите на гневния Путин от концерта на Лужники са съвсем реалистични, по снимки.
Художникът използва и се вдъхновява от иконични образи на политически фигури, артисти, музиканти, известни картини, документални снимки — особено от Украйна. Едно от най-популярните му изображения е лицето на Делян Пеевски, което се показва от разцепената глава на главния прокурор Гешев. То е по сюжет от Split на Такаши Мураками, който от своя страна се вдъхновил от древна будистка дървена скулптура. Тази работа така и не можа да се задържи на улицата повече от няколко часа — авторът я поставя през нощта и всеки път на другия ден, още преди обяд, вече е изчезнала.
Може би още по-известна стана гротескната пиета, в която Путин носи тялото на мъртвия Путин. Можете да я видите в изложбата. Тази работа в почти естествен (дребен) размер имаше по-щастлива съдба на ул. „Граф Игнатиев“, в близост до Попа. Тя е и една от първите улични работи в София, посветени на войната в Украйна, която попада в селекциите на световните медийни агенции за антивоенен стрийтарт.
„В първите дни на инвазията на Русия в Украйна се надявах това да е краят на Путин, неговото политическо самоубийство. Търсенето на подходящи изображения за колаж по тази идея съвпадна с годишнина от смъртта на режисьора Пиер Паоло Пазолини, чиито филми гледах отново, провокиран от злоупотребата с термина „фашизъм“ на руската пропаганда“, разказва художникът. Така попаднал на стенописа на френския артист Ернест Пиньон-Ернест, посветен на зловещата смърт на Пазолини — „и нещо просто щракна: това ми трябваше“. Поставил стенсила на две места в София. Единият бил разкъсан в рамките на денонощие, другият останал повече от месец, но вече нашарен с проруски Z-ове.
В един от първите си улични стенописи на Беловски показа отпечатък от документалната снимка на гумена лодка със сирийски бежанци, миг преди да бъде залята от „Голямата вълна край Канагава“ на Хокусай. Вълнуващият колаж се намираше в двора на „Гьоте институт“ и бе част от проекта Love Speech срещу речта на омразата в България. В крайна сметка падна жертва на вандализация — надраскан с реч на омразата и неонацистки символи. Това бе поредното силно доказателство за нуждата от такова социално ангажирано изкуство. А не от безадресни и беззъби призиви за световен мир като организираната от СБХ сборна изложба „Ахимса: ненасилието“.
Произведенията на Беловски, макар и в друг жанр, носят борбения дух на показаното от родената в Украйна българка Йона Тукусер в изложбата ѝ в Националната галерия „Квадрат 500”, посветена на трите умишлено предизвикани Гладомора в съветска Украйна, довели до смъртта на стотици хиляди. Разликата е, че трагизмът и ужасът от нейните картини са заменени със сатирата и подигравателния, невъзпитан дух на уличното изкуство.
Но във времена като нашето, във когато от ефира и интернет, в печатните медии и социалните медии ни заливат с пропаганда и всяка лъжа може да се представи за истина, а конспирациите изместват разума, има за място има за всички жанрове и всички вършат работа.
