Големият писател и нобелов лауреат Марио Варгас Льоса почина на 89-годишна възраст в перуанската столица Лима. В последните месеци имаше слухове, че здравето на нобеловия лауреат се е влошило. „С дълбока скръб съобщаваме, че нашият баща, Марио Варгас Льоса, почина днес в Лима, заобиколен от семейството си и в мир“, известиха близките му снощи.
Льоса бе последният жив представител на голямата латиноамериканска литература от 60-те и 70-те години на миналия век, заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес, мексиканеца Карлос Фуентес, чилиеца Пабло Неруда, аржентинеца Хулио Кортасар. „Градът и кучетата“ и „Зелената къща“ са сред най-известните му романи.
Хосе Марио Педро Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Марио прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си. През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.
Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“. През 1953 г. постъпва в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима, където учи литература. През 1955 г. се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което той заминава за Европа, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.
През 1959 г. се настанява в Париж, за да може да твори и започва да пише, като модел за подражание му е „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер, която чете всяка вечер преди лягане. В Париж Варгас Льоса е и преводач, преподавател по испански език и журналист за агенция Франс прес. Тогава публикува и първите си разкази.
Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ (1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ (1966), за който получава първата награда „Ромуло Галегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.
През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също е писател. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Марио Варгас Льоса се занимава и с политика и дори се кандидатира за президент на Перу като представител на десноцентристка коалиция през 1990 г. Победата му изглежда гарантирана, но тогава внезапно печели никому неизвестният агроном от японски произход Алберто Фухимори.
Писателят е носител на множество престижни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. “Ние, латиноамериканците, сме големи мечтатели по природа и трудно различаваме реалния свят от фикцията. Затова ние имаме толкова добри музиканти, поети, художници и писатели, но също така и ужасни и посредствени лидери“, заяви Варгас Льоса през 2010 г., малко преди да получи Нобела. Според мнозина тази награда ме у присъдена твърде късно. Те допускат, че това може да е станало поради натиска на световната левица. Един от аргументите за предположението е, че Габриел Гарсия Маркес получава наградата още през 1982 г., почти три десетилетия по-рано.
През 2013 г. Льоса е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В София той бе попитан от български журналисти каква е според него разликата между левите и десните диктатури. „Няма разлика. Навсякъде риториката е една и съща, управниците са първа и последна инстанция. В резултат се появиха ГУЛаг, Холокостът, Културната революция в Китай. В името на тези диктатури загинаха милиони невинни хора“, отговори тогава писателят.
Правителството на Перу на обяви 14 април за ден на национален траур.
Близките на писателя съобщиха, че ще действат в съответствие с неговите инструкции, няма да има публична церемония и тялото му ще бъде кремирано. Пред къщата на писателя с изглед към Тихия океан в бохемския квартал Баранко малка група хора се събраха мълчаливо, за да чуят за смъртта му, държейки в ръцете си екземпляри от негови произведения.
В публикация в социалната мрежа X президентът на Перу Дина Болуарте изрази съжаление за смъртта на писателя. „Неговата интелектуална гениалност и огромно творчество ще останат трайно наследство за бъдещите поколения“, каза тя. Президентът на Гватемала Бернардо Аревало също използва социалната мрежа, за да опише Льоса като „велик летописец на испаноезична Америка и проницателен тълкувател на нейните пътища и съдби“.
