Галерия "Аросита"
От 2 до 21 май
Неофутуризъм в тунелите на балканския прогрес. Така може да се обобщи колекцията, която художникът Борис Колев представя от днес до 21 май в столичната галерия "Аросита". След заиграването си в полето на неопопарта артистът сега е заинтригуван от техническия прогрес и неговите неочаквани обрати. В началото на тази година американският предприемач Илън Мъск представя прототип на високоскоростни подземни тунели, които имат за цел да облекчат трафика в градовете и да дадат възможност за придвижване с високи скорости на по-големи разстояния. С мисълта за този провокиращ въображението технически прогрес Колев създава нови живописни творби, организирани около загадъчния образ на подземните инфраструктури.
"В контраст със западното общество - пише за новата колекция критикът Иван Стефанов - авторът работи от позицията на български художник, поставен в локалния художествен (все повече равнозначно на политически) контекст, и в този смисъл тунелите, които цял живот се налага да „копае”, се оказват par excellence едно от обременяващите обстоятелства на посткомунизма - достатъчно ясен мотив за контекстуалното реорганизиране на тунела като метафора. Това става ясно и чрез заглавието Neofutura. То насочва към вече споменатото техническо развитие, което, интерпретирано в локален контекст вместо към идеалистичните футуристични перспективи, по-скоро ни напомня за катастрофалния резултат от идеите на футуризма в началото на XX век".
Футуризмът се ражда в Италия през 1909 г. и обхваща всички области на изкуството. В областта на изобразителните жанрове футуристите надграждат кубизма, като проследяват отделните последователни фази от процеса на движение на изобразения предмет или форма. Съвременните представители на футуристичната живопис се стремят да пресъздадат динамиката на съвременния живот като светоусещане, като превръщат скоростта и технологиите в символи на модерното време.
Чрез изложбата си Neofutura Борис Колев, от една страна, прави асоциация с изгубването на човека "в подземието" на технологиите и от друга - анализира неговата социална роля в управлението на тези процеси. Лаконичен колорит, обобщени цветни петна и свободна линия са изразните средства, чрез които художникът лансира идеите си. Творчеството на Колев винаги е било на крачка от публицистичния изказ. Този път крачката почти е направена. Независимо от избора на нефигуративен подход той не престава да бъде остро социален, като създава по-усложнена интерпретация на заложената проблематика, отколкото бихме открили в едно по-конюнктурно пресъздаване на темата.
