Две гривни с диаманти, принадлежали на Мария Антоанета, бяха продадени на аукцион в Женева в сряда за 7,4 млн. швейцарски франка (малко над 7 млн евро). Прогнозната цена е била наполовина. Двата накита съдържат 6 големи и още 96 по-малки диаманти, плюс още по 4 в закопчалките.
В историята е добре документирано, че когато започва революцията, последната кралица на Франция е успяла да спаси колекцията си от скъпоценности. Диамантените гривни, продадени от „Кристис“, са тъкмо от тази колекция, съхранявана от кралските потомци повече от 200 години. Кралският им произход е неоспорим; не само насредствената линия е непрекъсната и проследима от 1776 г. нататък, но и гривните са представени в две известни исторически картини, подчерта Франсоа Кюриел, председател на „Кристис“ за Европа.
Придобиването на бижутата
През 1776 г. 21-годишната Мария Антоанета е кралица от 2 години с намерение да се наслаждава на живота си и да царува с елегантност и стил. Тя има особена слабост към красиви бижута – особено диаманти. Майка й, австрийската императрица Мария Тереза, притеснена от редовните доклади на австрийския посланик граф Мерси-Аржанто в Париж за живота във френския двор, често хокала в писмата си дъщеля си за нейните екстравагантни разходи.
На 2 септември 1776 г. императрица Мария Тереза пише на Мария Антоанета: „Получих новини от Париж, че току-що сте извършили покупка на гривни за 250 000 ливри и в този смисъл сте разстроили финансите си.“
Сумата е огромна, дори за кралица. Още повече, младата Мария Антоанета е получила огромно количество бижута като сватбени подаръци. По-рано същата година тя не успяла да устои на ефектен чифт обеци с големи диаманти на цена около 500 000 ливри. Кралицата свалила сумата на 348 000 ливри, с намерение да я изплаща през следващите 4 години. За да плати първата вноска за гривните, продала някои от собствените си диаманти на много ниска цена.
От счетоводните сметки на Луи XVI знаем, че в края на 1776 г. той поема изплащането и на обеците и на гривните, което му отнело шест години.
Спасяването на скъпоценностите
През 1790 г. след избухването на революцията Мерси-Аржанто се мести в Брюксел. На 11 януари 1791 г. той получава от Мария Антоанета – тогава вече затворничка в двореца Тюйлери – писмо, в което му съобщава, че ще му изпрати за съхранение дървен сандък. Контрабандното изнасяне от Франция е опасно начинание по това време, но в началото на март сандъкът най-накрая пристига.
На 16 октомври 1793 г. Мария Антоанета е гилотинирана. През февруари 1794 г. австрийският император Франц II нарежда сандъкът да бъде отворен в Брюксел и да се направи инвентаризация, преди да бъде изпратен във Виена: под слоеве подложки за пълнеж, в сандъка се оказват най-ценните бижута на покойната кралица на Франция.
В подробния инвентарен списък, подписан от граф Мерси-Аржанто, който сега се съхранява в Австрийския национален архив, са вписани: „Елемент №6 – Чифт гривни, с по три големи диаманта в средата, и по 48 по-малки в три реда, и две шноли с по 4 диаманта, които служат като закопчалки“
Наследниците
Съдържанието на дървения сандък е изпратено в императорската хазна във Виена, където е съхранявано за легитимния му собственик – оцелялата дъщеря и единствен наследник на Мария Антоанета, мадам Роял, херцогиня на Ангулем (1778–1851). Тя получава тези бижута през януари 1796 г. при пристигането си в Австрия.
Мадам Роял умира бездетна. В завещанието си от 1 юли 1851 г. разделя цялата колекция, включително бижутата на Мария Антоанета, на три равни партиди, които завещава на тримата си племенници: граф Шамбор, графиня Шамбор и херцогинята на Парма. В описа на наследството ѝ 1852 г. общата прогнозна стойност на бижутата е 430 930 флорина.
Впоследствие двете гривни са споменати в завещанието на херцогинята на Парма от декември 1860 г. сред бижутата, завещани на сина й, херцог Робърт Пармски (1848–1907), цитирайки произхода им от Мария Антоанета. В неговото завещание от 1907 г. е и първата снимка на диамантените гривни.
