ДДС върху книгите всъщност е данък върху грамотността. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК) Десислава Алексиева. Тя е сред участниците в изложението "Алея на книгата", което продължава във Варна до 7 август.

Когато бе взето решение ДДС да бъде намален, веднага падна и средната корична цена, което доведе до повече купени книги, посочи Алексиева. По думите й проблемът е, че междувременно са се увеличили другите разходи на издателите. Цената на хартията в световен мащаб скочи със 100 процента, на картона – със 150 на сто, токът и останалите консумативи също растат, обясни тя. Алексиева допълни още, че има глобален недостиг на хартия и доставките се бавят много сериозно.

Грамотността на населението е наша кауза, но с нейната реализация трябва да бъдат ангажирани всички и най-вече държавата, смята тя. Ако не бъдат взети мерки сега за насърчаване на четенето, резултатите на матурите и от изследванията на PISA ще продължат да се влошават. Дали едно дете ще успее, зависи от това дали чете, каза още председателят на АБК. Изследвания показват, че тези, които посягат към книгите, показват много по-високи резултати – с 30 процента и повече, в сравнение с другите, които не четат. Алексиева припомни, че още преди Освобождението у нас са създадени училища и читалища, защото предците ни са осъзнавали ролята на книгите и четенето. Тогава българите са имали визията, че без грамотно население, страната няма да има добро бъдеще.

Намаляването на ДДС върху книгите важи само до края на годината, без гаранции, че мярката ще бъде удължена през 2023 година или че ще стане постоянна, уточни тя. Междувременно влезе в сила европейска директива, която дава право ДДС върху книгите да бъде с намалена, свръхнамалена или с нулева ставка, но у нас разговорите с управляващите предстоят. 

„Не е тайна, че все по-малко деца имат книги в домовете си, което значи, че за тях достъпът до четива минава през библиотеката. Особено в малките населени места за хората няма друг вариант. Затова искаме да се инвестира в библиотеките, в четенето“, коментира тя от името на АБК. И допълни, че за членовете на асоциацията е много важно библиотечният стандарт да започне да се изпълнява реално, а училищните библиотеки да станат част от образователната, а не от физическата среда на децата. Държавата трябва да промени политиката си, е мнението на Алексиева. Тя изрази огорчение, че например филмовата индустрия у нас има своя изпълнителна агенция, но в Министерството на културата няма дори дирекция за книгата. Имало е някога, вече – не, а ако искаме нацията ни да има бъдеще, трябва да се инвестира в книгата, защото тя е връзка между култура и образование, посочи Алексиева.

Въпреки че преди близо 20 години бе приет стандарт за библиотечно информационно обслужване, той просто не се изпълнява. Според стандарта държавата трябва да отпуска годишно по 8 милиона лева за книги. Но през годините максималната предоставена сума на библиотеките в страната е 2 милиона лева, като парите се дават на проектен принцип, а не на база брой жители, допълни Алексиева. Като проблем Десислава Алексиева изтъкна и това, че голяма част от училищните библиотеки в страната не работят, а липсва и информация колко заглавия има в тези, които действат.

За електронните книги тя сподели, че все още са малка част от пазара на четива у нас – 5 до 10 процента.