Последните дни в САЩ, Западна Европа и някои страни от бившия соцлагер паметници на местни робовладелци, расисти, отречени идеологии и чужди окупатори падат като покосени от COVID-19. В тази монументална пандемия България остава почти незасегната. У нас последният случай на паднал паметник (той имаше много придружаващи заболявания) беше през юли 2017 г. - „1300 години България“. Оттогава "здравите служби“ удържат положението.
У нас най-лошото (или най-хубавото - зависи от отношението), което може да се случи на един съветски паметник, е да бъде “разкрасен” през нощта (най-често с надписи) и бързо почистен още на следващия ден. Или да стане обект на арт акция. През 2011 г. една такава акция, проведена под покрова на нощта в стил "партизанска диверсия“ (“В крак с времето” на Destructive Creation) и обявена от министъра на културата за вандализъм, стана световно известна и по-популярна от всичко сътворено от членовете на СБХ през последните 75 години.
От миналата седмица Домът на хумора и сатирата в Габрово стана временно дом на нова арт инсталацията, свързана със съветски паметник - "Альоша и котката“. Нейни автори са визуалните артисти Камен Стоянов и Катарина Свòбода. Альоша, както се досещате, е 15-метровият гранитен паметник на съветската армия в Пловдив. Друг светски Альоша има и в Бургас (както и на още много места в страната), но тази инсталация е за пловдивския. Паметникът се извисява над хилядолетния град с всичките му други паметници така, както Исус над Рио де Жанейро. Първият е Спасител, вторият се води Освободител, но само един от тях е въоръжен с картечен пистолет Шпагин.
Альоша е паметник от времето, когато цяла България трябваше да бъде заселена от гранитни руски войници, които да останат на пост и след като съветската армия си тръгне. Самият Съветски съюз си тръгна преди 30 години, но паметниците му са още тук. Някои хора смятат, че "те пазят спомена за всички загинали за освобождението на Европа от фашизма руски войници“. Според други, альошите пазят спомена за една вече тотално отречена, дори и в Русия, идеология.
Две противоположни гледни точки към паметника са залегнали и в идеята на "Альоша и котката“. Самата инсталация се състои от архивни фотографии, разпечатки от книги и късометражен филм за една необичайна среща пред паметника на Альоша на хълма Бунарджика. Там се сблъскват две песни и две гледни точки. Вместо документална, Камен Стоянов нарича инсталацията демонументална.
Филмът показва две различни гледни точки към паметника, неговата предистория и как се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила голяма популярност песен "Альоша" главните герои във филма на Васил и Катарина отговарят със специално създадената песен Алексей Скурлатов.
Алексей Скурлатов е съветският войник, служил една година в Пловдив, който скулпторът Васил Радославов е използвал за прототип на статуята в средата на 50—те (по снимка). Десет години по-късно за паметника е написана песен. В нея се пее за Альоша, който попаднал в оловна вихрушка и сега му е мъчно, че е от камък и вместо да носи цветя на момичетата, сега те му носят - но за разлика хилядите паднали неизвестни, поне всички в България знаят, че той е Альоша.
Първият запис на песента е през 1967 г. в изпълнение на Червенознаменния ансанбъл на съветската армия. Песента става много популярна и в Русия, пеят я и много изпълнители, руски и български (сред тях и Бедрос и Филип Киркорови), а в Пловдив, преди 1989 г. - минава за неофициален химн на града. През 1982 г. самият Альоша Скурлатов идва в Пловдив и пред паметника хорът на Пловдив му изпява "Альоша“.
В рускоезичната Уикипедия ще прочетете, че песента по музика на Едуард Колмановски и стихове на Константин Ваншенкин, е „посветена на паметника на съветския войник "Альоша“ в българския град Пловдив като символ на паметта на всички съветски войници, загинали при освобождението на България от нацистката окупация през Втората световна война“. Руските източници често предлагат алтернативни факти.
В отговор на тази тенденция, вдъхновен от историите за Альоша и разговор с руски туристи, които му носят цветя, Камен Стоянов и Катарина Свобода с помощта на композиторката Маргарита Спасова, написват песента "Алексей Скурлатов“. Той я нарича "музикален и текстови антипод на "Альоша“, разказ за предисторията на паметника и това какво се е случило в България след влизането на Червената армия и за това как се създават митологии“.
Що се отнася до котката и нейната роля тук, трудно е да си представим, че нещо може да се случи в Пловдив без отнякъде да надникне поне една котка. Ако искате по-конкретен отговор, можете да го потърсите в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Видео инсталацията “Альоша и котката” ще остане там до края на 2020 година.
