Изложба „Дракони и дракотаври“ на младия Спас Йорданов – дипломант-магистър в специалността „Керамика“ в Нов български университет, се открива в столичната галерия „Аросита“ на ул. „Врабча“ 12 Б. Вернисажът е на 14 януари, вторник, от 18.00 часа, а произведенията могат да бъдат разгледани до 30 януари включително.
Изложбата представя две концептуални линии. Едната е вдъхновена от митичните истории за дракони, другата – от историята за кентавъра, през призмата на дракона.
Драконите са авторски пластични интерпретации на Спас Йорданов според основните митични визуализации на тези същества. Дракотаврите се състоят от горна и долна част и могат взаимно да разменят частите си, с което умножават своята хибридност.
Скулптурите са изработени от глина, като някои от тях имат и части, създадени от метал и хартия.
Изложбата изследва процеса на творческо и емоционално израстване на един от емблематичните студенти на ателие „Керамика“ в НБУ. С тази селекция Спас Йорданов финализира своето 5-годишно обучение в специалностите по керамика на бакалавърско и магистърско ниво и общо 7 години обучение в Нов български университет.
Според митологията драконите са гигантски влечугоподобни създания, притежаващи магически сили. 2у,1.3еу2и4Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни – главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т.н.
Разграничават се два основни типа дракони – европейски и азиатски. Първите представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco, което означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън и да летят. В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни, зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са склонни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци. За разлика от драконите на западната цивилизация, китайските дракони нямат крила. Те летят от силата на своята вътрешна мощ. Северноамериканските индианци също имат свой дракон – асоциират го с мъдрост и огромна сила. Често в техните легенди природните явления се обясняват именно с намесата на дракон. В митовете на например присъства еднокракият дракон Хуракан, който владее силата на бурята и вятъра – оттук произлиза и думата ураган. В българските легенди еквивалент на дракона е ламята – кръвожадно митично същество.
