Полицейският сериал е един от най-неомръзващите и незаменими жанрове в телевизията, също както и полицейския филм в киното. На фона на масовите протести срещу полицейската бруталност и системната несправедливост в САЩ, жанрът отново е тема на разговор. Как всички тези екранни ченгета и престъпленията, които разкриват за по-малко от час, оформят начина, по който обществеността гледа на полицията и нейната работа?
А знаете ли какво е общото между Лудия Макс, Мръсния Хари и лейтенант Кобрети? Същото, което и между Джак Бауър от “24 часа”, “Последният екшън герой” Джак Слейтър и онези “Лоши момчета” Майк и Маркъс. Всички те са добри полицаи, положителни герои, екшън икони, които придават на насилието красотата на балетен спектакъл и ореола на свещена справедливост.
“Закон и ред“ като термин се появи в акаунта на президента Тръмп в Туитър - намек за платформата, с която Ричард Никсън влиза в Белия дом през 1968 г., пише Си Ен Ен в анализ за ролята на филмите в обществените възприятия за полицията. Междувременно истинският сериал "Закон и ред" също стана малка част от историята: сценарист на едно от разклоненията беше светкавично уволнен, след като от стената си във Фейсбук заплаши с протестиращите, които плячкосват магазини.
Въпреки популярността на полицейските филми, връзката между тях и общественото мнение остава трудна за обяснение. Хората гледат телевизия и ходят на кино по различни причини, което не води непременно до безусловно одобрение на показаните в тях методи и практики.
Преди години починалият медиен изследовател Джордж Гербнър въведе понятието “синдром на злия свят”, според който голямото потребление на телевизия може да доведе до изкривени възприятия и непропорционален страх от престъпността. Изглежда това е един от по-преките и ясни "странични ефекти" на криминалната телевизионна диета.
През годините се появиха и програми, които започнаха да предлагат по-нюансирани възгледи за полицията и да изследват човешките страни на полицаите. Кастингът стана по-разнообразен. По-специално, ченгетата започнаха да показват редица човешки слабости, включително корупция, семейни проблеми, злоупотреба с наркотици и да, расизъм. И все пак повечето полицейски сериали, особено в по-големите мрежи, продължават да се правят по старата формула. Дори и пейзажът да се променя заради включването на стрийминг платформите и бума на възможности за гледане, телевизионните оператори все още разчитат в голяма степен на "От местопрестъплението", "ФБР" и "9-1-1".
През януари доклад на активистката група Color of Change и Университета на Южна Калифорния, озаглавен „Нормализация на несправедливостта“, анализира ролята, която тези полицейските драми играят за „насърчаване на изкривени представи на престъпността, справедливостта, расата и пола в медиите и културата“, както и техните „обществени последици". Проучването откри, наред с други неща, че жанрът полицейска драма - преобладаващо продуциран от бели мъже - "промотира доказано несъстоятелни идеи за престъпността, фалшив разказ за служителите в правоприлагащите органи и изкривени представи за чернокожите, други цветнокожи и жените“
Тези заключения са обезпокоителни и трудно опровержими. Отговорът на въпроса защо и какво хората гледат и как го възприемат, става все по-важен. Например някои зрители гледат драмата на CBS “Синя кръв” за живота на семейство полицаи без никакво отношение към политическите му внушения, а главно заради участието на звездата Том Селек. По подобен начин в апогея на интереса към “24” не избухна остър дебат дали високият рейтинг е знак на одобрение към изтезанията, прилагани от главния герой Джак Бауър в борбата му срещу тероризма. Беше очевидно, че много гледат заради напрегнатия сюжет, без това да означава, че одобряват прилаганите от администрацията на Буш подобни тактики.
Трябва да се отбележи и съучастието на обществеността в поддържането на тези по-прости конструкции жизнеспособни. "Наркомрежа" на HBO оглавява всички списъци на критиците за най-добър сериали за всички времена, но нюансираната картина на полицията в този сериал или в полицейската драма "Саутленд" им носи рейтинги, които водят до прекратяването им.
Гербнър твърди, че телевизията убива чувствителността на зрителите към страданието на другите и тъй като по същество е пристрастяваща, изисква увеличаване на дозите насилие, за да се постигнат същите ефекти във времето. Подобни социологически ефекти заслужават повече изучаване и дискусии на фона на разговорите за токсичните аспекти на културата, включително расизма и несправедливостта. Преподаването на медийна грамотност за всичко - от възприемането на драма през риалити телевизия до новини - заслужава по-голямо внимание.
За да се осмисли това и да се постигне прогрес, са необходими повече нюанси и мисъл, вместо жалки фрази в Туитър.
