В понеделник в аулата на НАТФИЗ в компанията на режисьора проф. Пламен Марков, журналистката и сценарист на бъдещия филм за Любомир Кабакчиев – Петя Тетевенска, и студентите от последния клас на незабравимия актьор в Театралната академия, колеги и почитатели ще се опитат да намерят в спомените си още истории за него.
„Кастингът за истории и спомени“ ще започне в 18.30 ч. на 17 март и ще събере авторите на бъдещия документален филм с възпитаници, съвременници на Любомир Кабакчиев от клуба „Артисти със сребро в косите“ и изследователи.
Любомир Кабакчиев – човекът, който пожелаваше „Да си ми жив и здрав!“ при всяка среща, си отиде твърде рано от този свят, малко след като навърши 60 години. Неговата история е историята на човек, който с цялостното си присъствие в културния пейзаж на България опровергаваше теорията на „старите аркашки“, че природно интелигентен и скромен, дори стеснителен човек, не може да стане добър актьор, отбелязват от Съюза на артистите – организатори на събитието.
Любомир Кабакчиев е роден в Казанлък, Царство България, на 1 декември 1925 г. и през 2025-а се навършват 100 години от рождението му. Съдбата му е белязана от две епохи и никак не е еднозначна. По времето на Тодор Живков срещу него пишат доноси, че бил легионер и бранник, а след „избухването на демокрацията“ го наричат комунист… Самият актьор нарича себе си „искрист“ в едно интервю за БНТ – по името на читалище „Искра“, където започва да играе още като ученик. Но изненадващо първото му висше образование е на юрист – завършва право с отличие в Софийския университет. И едва след това записва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Следва блестяща професионална кариера в театъра и в киното, но и политическа кариера във времето на държавния социализъм заедно с 16-годишно председателстване на Съюза на артистите в България (от 1970-а до смъртта му през 1986-а). Наричат го „театралния светец“, „човека без врагове“. Студентите му в Театралната академия го обожават.
Дистанцията на времето вече позволява да видим историята на Любомир Кабакчиев без пристрастията на идеологиите – такъв, какъвто беше, споделят от екипа на бъдещия филм. Сто години са добра мяра. Защото без памет всичко би било позволено. Колективната памет за нашето минало е важна, а историята на един човек в контекста на голямата итория е още по-важна. И е още по-ценна, когато поколенията се сменят.
Кариерата на Любомир Кабакчиев е свързана изцяло с Националния академичен театър „Иван Вазов“, в чиято трупа актьорът е приет веднага след завършването на ВИТИЗ. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис в „Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир. Сред паметните образи, които той извайва на сцената, са Христофоров от „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, Дорн в „Чайка“ на Чехов, маркиз Поза в „Дон Карлос“ на Шилер, Тезей в „Сън в лятна нощ“ и Кларънс в „Ричард III“ на Шекспир, капитан Естанислао Браво от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, Федя Протасов от „Живият труп“ на Толстой, Владиков в „Хъшове“ на Иван Вазов, Павел в „Амазонката“ от Богомил Райнов, даскал Киро в „Опит за летене“ на Радичков, майстор Солнес от едноименната драма на Ибсен и десетки други.
Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ (1951), който е на бригадирска тематика. Снима се в още много продукции, сред които „Димитровградци“, „Ребро Адамово“, „В навечерието“, „С пагоните на дявола“, „Константин Философ“, „Забравете този случай“, суперпопулярния в онези години сериал „На всеки километър“ и др.
От 1960-а до кончината си Любомир Кабакчиев преподава във ВИТИЗ, започвайки като асистент и стигайки до професор – един от най-обичаните. Член е на Международния театрален институт. В знак на признателност към големия актьор Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) носи неговото име, както и улицата, която води към известната по целия свят тракийска гробница.
