Очите на Ванча Дойчева бяха с виолетов оттенък - като на Елизабет Тейлър. Личеше си и по откриващия цветен кадър от фотоизложбата "Светлината на сцената", подредена в Градската градина в началото на месеца по случай 80-годишнината от рождението на голямата българска актриса. Дали названието бе уцелено случайно?!
"Мила Ванча, със сигурност ти си една от малкото актриси, които могат да изиграят всички красиви и интелигентни образи в световната драматургия с толкова истинност и блясък", написа за нейните 70 години тогавашният директор на първата ни трупа Павел Васев.
"Ванча, като излезеш на сцената, ти светиш!",
обичаше да казва колежката ѝ Мария Каварджикова.
Майката на Ванча - Анка, възпитаничка на Американския колеж в Симеоново, навремето копнее за аплодисменти, но родителите ѝ забраняват да става "карагьозчийка". "Може би в мен тя видя осъществяването на собствената си мечта", тегли чертата именитата актриса малко преди да напусне този свят преди 5 години.
Баща ѝ - писателят Любомир Дойчев, всепризнат изследовател на делото на Апостола, също до сетния си час остава човек на творчеството - той умира над пишещата машина. Семейният съвет е дал благословията си на синеоката палавница да участва в постановка на Народния театър едва 9-годишна.
Момиченцето е избрано за ролята на Марийка в "Под игото", най-будната ученичка на Рада Госпожина - героиня, която по-късно ще стане един от жалоните в славната кариера на Дойчева. Още от онзи момент малката е обсебена от харизмата на театъра, от аромата на сцената, от която няма да слезе почти до края.
Ванча Дойчева създава повече от 250 роли (включително в киното и телевизията) с десетки забележителни партньори от няколко поколения. И никога не забравя жестовете на подкрепа от тяхна страна. Когато съвсем млада ѝ се налага да влезе в образа на благородницата Инес Монтеро от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, тя споделя страховете си с легендарния Владимир Трендафилов. Той я прегръща бащински и я успокоява: "Ванча, ти носиш аристократичен дух и тази роля ще ти пасне като ръкавица".
В "Братя Карамазови" фаталната красавица Грушенка на Дойчева е в обкръжението на Трендафилов, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Асен Миланов, Виолета Минкова... "Винаги ще повтарям, че съм галеното дете на Народния театър, защото съм отгледана от тези титани. Била съм обичана от всички и съм го усещала", категорична бе голямата актриса.
Надарена със светъл характер, тя се превръща във всеобща любимка и в продължение на десетилетия всяка вечер преди спектакъл намира на масичката в гримьорната си свидетелства за това: шоколади от Маргарита Дупаринова, ябълки от Рачко Ябанджиев, книги от Йорданка Кузманова, чашка кафе от Добринка Станкова или чай от Мария Каварджикова. Хората от техническите служби стават на крака, когато влезе, а гардеробиерките често слагат стръкчета здравец на покривчицата на тоалетката ѝ, положена там, както са я учили някогашните примадони.
Ванча можеше да познае от кого е всяко цвете. Например
червените рози преди са били от Йордан Матев и Стефан Гецов,
а по-късно - от галантния Мариус Донкин (много преди да стане театрален шеф), беше признала в един отдавнашен разговор тя.
В последните години от биографията си в Народния театър Ванча дели гримьорна с Теодора Духовникова, тогава съвсем новачка. "Спомням си първата ни среща с Теодора. Влязох в гримьорната, а тя вече беше вътре и се подготвяше за излизане на сцената. Казах ѝ: "Теодора, на добър час, много се радвам, че ще сме заедно!", а тя приседна и очите ѝ се напълниха със сълзи: "Само за едно се моля - да имам път като Вашия...". И моето вътрешно усещане е, че тя ще се развие прекрасно - и на сцената, и на екрана", сподели веднъж актрисата доайен.
А прогнозата ѝ се сбъдна: може би и духът на Ванча безмълвно помага на Духовникова в миговете на концентрация в гримьорната...
Горе-долу по онова време Дойчева с аристократично достойнство преминава от ролите на фатални жени към тези на характерни старици, които ѝ даваха възможност за неподозирани доскоро метаморфози. Сред любимите ѝ персонажи остава демоничната майка манипулатор от "Бившата мис на малкия град" на Мартин Макдона - заглавие, което пълни залата над шест сезона.
На въпрос на актрисата защо е избрал точно нея, а не някоя по-сурова на вид колежка, режисьорът Пламен Марков отговаря: "Да не искаш да убия интригата още в началото? Ти имаш миловидно излъчване и публиката
чак на финала ще разбере какъв жесток егоист е
тая жена". Тогава все още много представителна извън обсега на прожекторите, Ванча Дойчева не се страхува да бъде невзрачна и противна на сцената, ако образът го изисква. Похвална липса на суетност за жена с репутацията на красавица - качество, което високо ценеше и съпругът ѝ - известният хирург проф. д-р Димитър Шойлев.
Дойчева така и не успява да се съвземе напълно след внезапната му смърт през 2009-а. Оттегля се от артистичната суматоха, приема малко, но изключително прецизно подбрани роли. Позволява си доза антидепресант с комедиите на Камен Донев "Почивен ден" и "Работно време".
Отново с проф. Марков създава една неочаквано ексцентрична Първа вещица в "Макбет": може би заради перуката мнозина я оприличават на Елизабет Тейлър. Като нейните, и очите на Ванча бяха виолетови. Изобщо Ванча беше виолетова жена, аурата ѝ сякаш беше виолетова - в цвета на достойнството, духовността и таланта.
