Десетки са причините любителите на музиката в България да чакат с години любимите им групи да изнесат концерт. Някои все още пазят надежда. Други, като тези над 6000 души в четвъртък вечер в "Арена Армеец" успяха да дочакат. В случая "Кемикъл Брадърс".
Дали са дошли късно? Никога не е късно за тях. Дали са в залеза на славата си? Категорично не, след като това лято изнесоха паметен концерт на Гластънбъри – неофициалният световен лидер сред фестивалите.
И в София те бяха такива, каквито ги помним от 90-те – "алхимиците" на биг бийт и електронната музика. Тези, които могат да "дирижират" настроението на огромни тълпи застанали зад пултовете си.
Двамата британци – Том Роуландс и Ед Симънс, заедно още от 1989 г., спазиха принципите си да не поемат главната роля в своите концерти, а да я предоставят на звука, визията и публиката. Мултимедията бе зашеметяваща. Прикова внимание от първия момент и държа погледите до края на двучасовия сет. Влизащи дълбоко в съзнанието картина и звук, в добавка - лазери, конфети, гигантски балони… Към финала дори се появиха два колосални робота.
Феновете, настроени за големите хитове на дуото за начало ударно "влязоха" в новия албум - No Geography. Едва към втората половина бе първото изригване на публиката – прозвуча Hey Girl Hey Boy, но с нов аранжимент. Точно преди биса прозвучаха и други два от смаш хитовете на "Кемикъл Брадърс" - Block Rockin’ Beats и Galvanize. Останаха напразни очакванията за емблематичното Setting Sun (с вокалите на Ноъл Галахър), но това не предизвика разочарование. Напротив – химията между дуото и публиката бе на страхотно ниво. Даже далеч извън изхода на залата след края.