По екраните в Русия излезе филмът "Иван Денисович", базиран на култовата повест от шейсетте години на Александър Солженицин "Един ден от живота на Иван Денисович". Режисьор е живият класик на руското кино, заснел „Тема“, „Начало“ и „Искам думата“, лауреат на фестивалите в Кан, Венеция, Берлин и Локарно, Глеб Панфилов.
„Иван Шухов, обикновен войник, успява да избяга от германски лагер за военнопленници и според законите на родината си е изпратен за десет години в съветски лагер за руски военнопленници, лежали в германски лагер. За държавата той вече е Щ-854. Сред снеговете, заедно с други осъдени, Шухов изгражда бъдещ гигант на космическата индустрия. Остават му десет дни…“, пише в официалния синопсис на филма.
Разказът на Солженицин „Един ден от живота на Иван Денисович“ е публикуван през 1962 г. и става първият пример за т. нар. „лагерна проза“, подриваща основите на господстващия социалистически реализъм. Ахматова призова интелигенцията да научи наизуст „Един ден…“, а самият текст зашеметява с демонстративно отсъствие на завладяващ сюжет, с изобилие от детайли, съставляващи рутината на нечовешкия лагерен живот, който на пръв поглед е несъвместим със самото съществуване. Дословната екранизация на такъв текст е невъзможна задача. Още по-поразителен е фактът, че това е втората филмовата адаптация — първата е осъществена преди половин век в Норвегия, с Том Кортни в главната роля.
Борбата на големия съветски режисьор с текста на големия антисъветски писател, по мнението на критика Михаил Трофименков, е завършила наравно. Панфилов не може и не иска да се подчини на текста на Солженицин, колкото и благоговейно да се отнася към него. Той е решил да рискува и на практика пренаписва литературния материал. Панфилов довършва предлагерната биография на Денисов, която Солженицин е предстявил много пестеливо. От анонимно винтче в механизма на Голямата война Шухов става естествен герой, командир на артилерийски екипаж, който унищожава пет германски танка и бронирана машина. Той се оказва и участник в легендарния парад на Червения площад на 7 ноември 1941 г., пристигнал в столицата за ново оръжие.
Филмът на Глеб Панфилов е оригинална авторска интерпретация на творбата на Солженицин - дебют за писателя и ключов текст за руската литература от ХХ век. Малката история, разказваща за едно денонощие на обикновен затворник, се превръща в нещо като руски „Одисей“ (на Джойс) - лични съдба, цял живот и цяла вселена се вписват в 24 часа. Солженицин пише толкова подробно и сякаш материално, че никоя визуализация не може да се сравни с неговата книга и това е опасността за всяка екранизация. За да реши този проблем, режисьорът трябва да има висока вътрешна свобода. От друга страна, как иначе да се направи филм за несвободата?
Панфилов има тази свобода. 87-годишният класик на руското кино снима все по-рядко. Предишният му филм за голям екран „Венценосното семейство Романови“ излезе преди повече от двадесет години, а шест години по-късно той направи амбициозен опит да пренесе прозата на Солженицин на телевизионния екран - „В първия кръг“ (2006), но серийният формат изглеждаше отблъскваше литературния източник, въпреки че писателят лично се зае със сценария. „Иван Денисович“ е направен с различна мярка на условност. Пред нас е наистина свободен прочит - и това неочаквано помага да се намирането на подход към първоизточника и героя.
