Голям изследователски екип използва последния писък на техниката, за да разкрие загадките около една от най-завладяващите картини в историята на изкуството, но все още не е отговорил на главния въпрос – кой е моделът, позирал за платното.
Изследователи от Кралската галерия Маурицхойс в Хага публикуваха резултатите от мащабни изследвания, продължили две години, върху платното на Йоханес Вермер “Момичето с перлената обица“. Нидерландските изследователи с изненада откриват, че Вермеер я е нарисувал с мигли, както и че зад нея е загатната зелена завеса. Учените вече имат солидна представа за това как художникът е създал картината, какви промени е направил и какви бои е използвал, а благодарение на скенер са открили и микроскопични косъмчета от четките, с които е рисувал.
Дългото и скъпо проучване обаче не отговаря на най-важния въпрос, чийто отговор светът иска да научи - кое е момичето с големи очи и странен син тюрбан на главата. Аби Вандивер, ръководител на изследователския проект, казва, че е добре, че енигмата все още не е разкрита. “Успяхме да разберем толкова много за материалите и техниките, използвани от Вермеер, но все още не знаем кое е момичето. Според мен е добре, че остават някои неразгадани мистерии и всеки може да отговори за себе си. Фактът, че тя все още е загадка, кара хората да се интереуват от картината и да се връщат в галерията отново и отново", споделя тя.
Писателката Трейси Шевалие в книгата си "Момичето с перлената обица", която се превърна в успешен филм с участието на Скарлет Йохансон, представя момичето като прислужница в къщата на Вермеер, който я убеждава тайно да позира за него.
Вандивер твърди, че двете най-големи открития са миглите и нарисуваната зелена завеса на заден фон, която постепенно се слива с тъмнината. Преди това проучване учените спекулираха, че липсата на мигли означва, че Вермеер е нарисувал идеализиран образ, изплувал във въображението му. Подобен е и аргументът относно безформеното пространство зад фигурата. И двете открития "поставят младата жена в определено пространство и ни доближават до нея“, каза Вандивер. Нейният екип предполага, че художникът е рисувал реално съществуващ човек в реално пространство. Единствената илюзия в картината е перлата, която "няма контур, а също и кука, с която да се закачи на ухото на момичето“, каза тя.
Изследванията ни разкриват повече и за техниките за рисуване на Вермеер, казва Вандивер, като допълва, че той композира картината в различни нюанси на кафяво и черно, преди да добави цветовете, рисувайки от задния план към предния.
Изследователите успяват да определят и откъде идват суровините за цветовете. Вермеер е използвал най-добрите бои, които е успял да открие в родния си град Делфт - оловната руда за белия цвят на обицата е от нацонален парк Пийк Дистрикт в Централна Англия; червеното е направено от насекоми, които живеят върху кактуси в Мексико и Южна Америка; а ултрамаринът за тюрбана е направен от полускъпоценния камък лапис лазули, който може да бъде намерен в днешен Афганистан; цената му е надвишавала тази на златото. Всички тези факти говорят много за техниката на художника, но и разкриват възможностите на търговията в Нидерландия през ХVII век.
От музея казват, че изследванията още не са приключили, а крайната цел е да бъде разкрита самоличността на момичето с перлената обица.
